АКЦЕНТИ`РАНЕ ср. Отгл. същ. от акцентирам и от акцентирам се; акцентуване, акцентировка, акцентуация. Където художникът се е увлякъл от акцентирането на известни части от пейзажа, за да подчертае повече настроението, той излишно подсилва светлите или тъмните тонове. ВН, 1958, бр. 2131, 4.
АКЦЕНТИРО`ВКА ж. Книж. Акцентиране; акцентуация, акцентуване.
АКЦЕ`НТНО нареч. По отношение на акцента, по отношение на акцентирането. Акцентно френският му говор е издържан.
АКЦЕНТОЛО`ГИЯ, мн. няма, ж. Езикозн. Дял от езикознанието, който изучава прозодията и системата на ударенията в езиците и тяхното развитие или състояние в определен исторически момент.
— От лат. accentuation ’ударение’ +* гр. λόγος ’наука’.
АКЦЕНТУА`ЦИЯ ж. 1. Рядко. Книж. Акцентировка, акцентиране, акцентуване.
2. Езикозн. Система на ударението в един език.
— От фр. accentuation през рус. акцентуация.
АКЦЕНТУ`ВАМ, -аш, несв. и св., прех. и непрех. Акцентирам. Акцентува на последната сричка. △Акцентува неправилно. △ Той нарочно акцентува някои моменти. акцентувам се страд.
АКЦЕНТУ`ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от акцентувам и от акцентувам се; акцентиране, акцентировка, акцентуация.
АКЦЕНТУ`ВАНО. Нареч. от акцентувам. Докладът .. за драматургията през 1961 г. постави, макар и не акцентувано, някои характерни проблеми, свързани с развитието на българската драма. ВН, 1962, бр. 3292, 4. Произнасям акцентувано.
АКЦЕ`ПТ м. 1. Иконом. Писмено съгласие на лице да сключи договор при определени от другата страна условия или да плати определена сума по договор.
2. Иконом. Писмено задължение по полица от страна на длъжника към кредитора. В дневника търговеца е длъжен да записва всичките си сделки и договори, акцепти и джиро на търговски записи или въобще да избелязва всичко, каквото той под каква и да е титла, приема или изразходва. Хр. Даалиев, ТИА, 147.
3. Банк. Писмено или мълчаливо съгласие на платеца да изплати от банковата си сметка сума в полза на някого.
— От лат. acceptus ’приет’.
АКЦЕПТА`НТ м. Спец. Лице, което се съгласява да изплати определена сума по договор или полица в срок, договарящо лице, приемател на полица; акцептатор.
АКЦЕПТА`ЦИЯ ж. Спец. Приемане на нещо.
АКЦЕ`ПТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Спец. Който се отнася до акцепт.
◇ Акцептен кредит. Финанс. 1. Кредит, при който банката се задължава да изплати сумата на приетия от нея запис в уговорения срок.
2. Форма на кредитиране, при което банката дава на клиента кредитен документ, за да получи с него кредит, налични пари от друга банка.
АКЦЕПТИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Спец. Приемам изплащане на полица, на сметка и др., подписвам платежен документ за изпълнение на плащане. акцептирам се страд.
АКЦЕПТИ`РАНЕ, мн. -ия, ср. Спец. Отгл. същ. от акцептирам и от акцептирам се.
АКЦЕ`ПТОР м. Спец. Приемател. В някои случаи атомът е акцептор на йони или електрони.
— От лат. acceptor.
АКЦЕ`ПТОРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Спец. Който се отнася до акцептор.
АКЦЕСО`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Спец. Който не изменя основните качества, защото е добавъчен, допълнителен. Скалообразуващите минерали в даден вид скала се разделят на главни, второстепенни и акцесорни. Г. Георгиев, П, 11.
— От лат. accessorius ’допълнителен’.
АКЦИДЕ`НТ м. Книж. Неприятна случайност, неприятно произшествие. На някои места липсваше по едно стъпало, ако Дюпон лесно можеше да се справи с един такъв акцидент, той бе длъжен да се спира и помага на своите съучастници, още болни от получените удари. БД, 1909, бр. 12, 3.
— От фр. accident от лат.
АКЦИДЕ`НТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Книж. Случаен, страничен, несъществен.
2. Печат. Който е предназначен или се отнася до малки нередовни, временни печатарски работи, като бланки, формуляри, билети, покани, визитни картички и под. Той ги учеше как да набират букви, как да гласят набора и как да се справят с малката печатарска машина. Децата, сръчни и увлечени, бързо свикнаха с акцидентната работа. Г. Караславов, ОХ III, 356. Акцидентен печат. Акцидентен шрифт. Акцидентна буква. Акцидентно мастило. Акцидентна печатница.
— От лат. accidens, -entis ’случващ се’.
АКЦИДЕ`НЦИЯ ж. 1. Книж. Случайно, несъществено, преходно свойство.
2. Само ед. Събир. Печат. Част от продукцията на печатница, която включва дребни печатарски работи — бланки, формуляри, билети и др., схванати като цяло. В книговезкия цех някои асортименти са изпълнени: илюстрация — 100 на сто, акциденция — 80 на сто. ВН, 1958, бр. 2003, 2.
— От лат. accidentia ’случайни задължения’.
