АКУШЕ`Р-ГИНЕКОЛО`Г м. Лекар специалист по акушерство и гинекология.
АКУШЕ`РКА ж. Жена със специално образование, която оказва медицинска помощ при раждане и бременност.
АКУШЕ`РКИН, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Разг. Който е на акушерка. Бързо стигна до акушеркината къща.
АКУШЕ`РО-ГИНЕКОЛОГИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е предназначен за, който се отнася до оказване на медицинска помощ от акушер-гинеколог. Акушеро-гинекологическо отделение. Акушеро-гинекологическа клиника. Акушеро-гинекологическа консултация. Акушеро-гинекологически преглед.
АКУШЕ`РСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от акушерка. Акушерски курс. Акушерско училище. Акушерска помощ. Акушерска практика.
АКУШЕ`РСТВО, мн. няма, ср. 1. Мед. Дял от медицината, който изучава процесите в организма на жената при бременност, раждане и след родилния период и прилага методи за медицинска помощ при тях и за акуширане при раждане.
2. Професия на акушерка. „Аз съм вече акушерка, получих диплом .. Много ми се би искало да упражнявам занятието си в моя роден градец, .. За жалост, .. закоренялата привичка на нашите хора да си служат с едновремските „баби“ не ми позволяват да се реша на това. Аз реших да практикувам акушерство в София.“ Ив. Вазов, Съч. XI, 137.
АКУШЕ`РСТВАМ и АКУШЕ`РСТВУВАМ, -аш, несв., непрех. Упражнявам професията акушерство. В този град акушерствувам вече втора година.
АКУШЕ`РСТВАНЕ ср. Отгл. същ от акушерствам; акушерствуване.
АКУШЕ`РСТВУВАМ. Вж. акушерствам.
АКУШЕ`РСТВУВАНЕ ср. Отгл. същ от акушерствувам; акушерстване.
АКУШИ`РАМ, -аш, несв. и св., непрех. и прех. Оказвам медицинска помощ при освобождаване от бременност, при раждане. Подир два часа и друга майка се замъчи да ражда. Туриха още дърва в печката и в свинарника стана много топло. Работиха мълчаливо. Нонка акушираше, а двамата мъже й помагаха. И. Петров, НЛ, 134. При първото раждане й акушира една съвсем млада, току-що завършила акушерка. △ И трите й деца ги акушира все една и съща акушерка.
— От фр. accoucher.
АКУШИ`РАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от акуширам.
АКЦЕ`НТ м. 1. Езикозн. Ударение. При думата майка акцентът е на първата сричка. // Знак за ударение. Напиши акцента на думата.
2. Само ед. Съвкупност от особеностите на изговора, характерни за даден език или диалект. На самото дъно на тунела вече се бе събрала купчинка мъже, които пушеха и разговаряха с високи, дрезгави гласове. Това бе груб говор със силен северен акцент. Бр. Йосифова, БЧМ, 78. // Неволно отклонение от произношението на един език у лице, за което този език не е роден. — Вие еврейка ли сте? — Да — мрачно отговори Варвара. — Познах ви по акцента. Д. Димов, T, 588. — Не знам, не знам булгарски — каза той на съвсем чужд акцент. Й. Йовков, Разк. I, 208. Макар да говореше съвсем чист български език, тук-таме в думите му едва-едва се долавяше чужд акцент. П. Вежинов, ДБ, 26-27.
3. Муз. Подчертаване чрез усилване на определен тон, акорд или такт в музикална фраза.
4. Прен. Книж. Подчертаване, наблягане върху нещо, за да се изтъкне то или да се постигне по-голям ефект изобщо. Стара и нова София — това са двата явно неравностойни компонента на тази навременна и интересна изложба. Акцентът в нея съзнателно е поставен върху миналото на града. НК, 1958, бр. 2, 3. За да се получат необходимите светлинни акценти из града, могат да се използуват и други плоскости — калканите и покривите и козирките на сградите. ВН, 1960, бр. 2624, 2. На първо място акцентът [в изследването] бе поставен върху употребата на репортажа [във вестник]. БЕ, 1999-2000, кн. 2, 39.
— От лат. accentus.
АКЦЕ`НТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Който се отнася до акцент (в 1, 2 и 3 знач.). Акцентни особености.
АКЦЕНТИ`РАМ, -аш, несв. и св. 1. Непрех. Обикн. с предлог на, върху. Произнасям дума с ударение; акцентувам. Акцентирам на първата сричка. Акцентира правилно.
2. Прех. Книж. Подчертавам, изтъквам нещо, наблягам на нещо; акцентувам. Той [театърът] подпомогна автора да изгради композицията на пиесата, да изясни образите, конфликтите, да извлече и акцентира идеята, да намери по-ясни и ярки обстоятелства. НК, 1958, бр. 6, 4. Така или иначе, с повече или по-малко светлини и сенки, които акцентираха неговия сложен образ, градът продължаваше своя бавен и мъдър път през времето. К. Константинов, ППГ, 82. акцентирам се страд. от акцентирам във 2 знач. Така още в първото действие ние имаме ясна представа за главната героиня. Но тези нейни черти се акцентират по-нататък, когато тя трябва да води борба до пълна победа на няколко фронта. Г. Михайлов, Т, 1955, кн. 11, 14.
