отглаголни и отвлечени съществителни), сложни думи, причастия със значение на прилагателни, всички представки и продуктивни първи и втори съставни части на сложни думи(аето-, дву-пие, -графия, -фил).
П. В Речника има двойки заглавни думи, а в някои случаи и тройки заглавни думи:
1. Като двойки заглавни думи са дадени: а) Видовите двойки при глаголите: връзвам ...несв.\ вържа...се. б) Равностойни дублетни форми, напр. вземам и взимам; използвам и използувам. в) Местоимения с двойни форми, равностойни по употреба в книжовния език: този...и тоя ... г) Пълни и съкратени или стегнати, както и удължени форми на една и съща дума: заради и (съкр.) зарад, осемдесет и осемдесе.
2. В тройка заглавни думи са обединени глаголи, които имат словооб-разувателни варианти в несв. или св. вид: пропускам ... и пропущам... несв.\ пропусна ... се. или израствам... несв.\ израсна... и израста...се.
Ш. Не са разработени като двойка заглавни думи със съответните книжовни думи ония фонетични и словообразувателни варианти, които са неравностойни на тях по употребата си. Те са дадени като отделни заглавни думи с необходимата бележка и са тълкувани с книжовната или по-употре-бима дума:
1. Остарели или диалектни фонетични варианти, напр. ветх... Остар. и диал. Вехт; слобода... Остар. и диал. Свобода.
2. Остарели словообразувателни или фонетично-словообразувателни варианти варианти, напр.: афи`ша... Остар. Афиш; грипа... Остар. Грип; совершавам... Остар. Свършвам; возможно... Остар. Възможно.
3. Остарели словообразувателни варианти, които в съвременния език се употребяват като простонародни думи: депутатин...Остар., сега прос-тонар. Депутат; бакал... Остар., сетъпростонар. Бакалин.
4. По-рядко употребявани словообразувателни варианти или фонетични варианти, някои от които са правописни дублети`, като: жетва ... Жътва; диплом ... Диплома; пътнишки ... Пътнически.
5. Стилистично ограничените фонетични и словообразувателни варианти когато са често употребявани в определена епоха или социална среда: небо ...Остар. и поет. Небе. Други такива варианти се посочват в справочния отдел на книжовната дума.
6. Фонетични и словообразувателни варианти с известна Семантична разлика. При тях тълкуването е с описателна дефиниция, напр.: църква ... (Тълкуване); черква... (Тълкуване); архив... (Тълкуване); архива... (Тълкуване).
IV. Като отделни заглавни думи, но с препратка са дадени следните думи и форми:
1. Св. вид на глаголите: вържа. Вж. връзвам.
2. Словообразувателни варианти, дадени на второ място при двойка заглавни думи: пропущам. Вж. пропускам; тоя. Вж. този.; чувствувам. Вж. чувствам.
