Page:RBE Tom1.djvu/254

А. Гуляшки, СВ, 272. Другояче не можеше да каже, не можеше да рече „не е таказащото той нямаше адет да лъже. Т. Влайков, Съч. I, 154. Отрежи на свинята зурлата, тя пак адета си не забравя. Погов.

— От араб. през тур. adet.

АДЖАДИ`САМ. Вж. аджадисвам.

АДЖАДИ`СВАМ, -аш, несв.; аджади`-сам, -аш и аджади`ша, -еш, мин. св. аджади`-сах, св., прех. Остар. и диал. 1. Жаля някого или нещо; жал ми е за някого или нещо и се старая да му спестявам неприятностите. Ти казваш, .., но аз нищо не зная. Наистина аджадисвам тя; и най-подир, при всичкото си утеснение мога да направя нещо за тебе. П. Р. Славейков, ЦП (превод), III, 90. Дошла работата до нашия преводач, поискал Ка-равелов от него обяснения. — А бе, Бот-йов, аджадисай ме най-после, джанъм! 3. Стоянов, ХБ, 164.

2. Пестя, икономисвам. Ний са научихме, че е заръчано на руско-гръцките агенти да ад-жадисват парите за турските чиновници. СбПер. п, 1930, 72. аджадисвам се, аджади-сам се, аджади`ша се страд.

— От тур. aci 'болка, мъка'. Други форми: адже-ди`свам, аджеди`сам, аджеди`ша.

АДЖАДИ`СВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от аджадисвам и от аджадисвам се.

АДЖАДИ`ША. Вж. аджадисвам. АДЖАИП неизм. прил. Диал. 1. Чудноват, странен. — Аджаип хора сте вие! 3. Стоянов, ХБ, 78.

2. Като нареч. Чудно, странно (Н. Геров, РБЯ).

— Тур. acayip.

АДЖАМИ`ЙКА ж. Разг. Неопитна жена. Тя е още аджамийка, лесно ще се излъже.

— Друга форма: аджеми`йка.

АДЖАМИ`ЙСКАТА нареч. Разг. Аджа-мийски. — Ние така майсторски ще го изкопаем [скривалището] , че .. — Пак аджа-мийската сте го намислили — поклати глава старецът, — не може тъй да стане, не. К. Калчев, ЖП, 348.

— Друга форма: аджеми`йската.

АДЖАМИ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. Присъщ, свойствен на неопитен човек. Петканов едва се сети за някогашното разтурено събрание. — Такива аджамийски работи няма да правим, дядо Андрей — успокои го той, — сега лично Шлосера ръководи цялата работа. К. Калчев, ЖП, 347. Аджамийска постъпка.

— Друга форма: аджеми`йски.

АДЖАМИ`ЙСКИ. Разг. Нареч. от прил. аджамийски; неопитно. Много аджамийски постъпва. А Аджемийски разсъждава.

— Друга форма: аджеми`йски.

АДЖАМИ`ЙСТВО, мн. няма, ср. Разг.

АДЖАДИ`САМ

Качество или проява на неопитен човек, на аджамия; неопитност, неумение поради липса на опит. Не очаквах от него такова аджамийство.

— Друга форма: аджеми`йство.

АДЖАМИ`ЙЧЕ, мн. -та, ср. Разг. Умал. галъов. от аджамия. Мойто либе на пут пооди, / с конче аджамийче, с лоши дружина. Нар. пес., СбНУ XI, 10.

— Друга форма: аджеми`йче.

АДЖАМИЛЪК, мн. няма, м. Остар. Аджамийство. Направил го от аджамилък.

— От араб. през тур acemilik. — Други форми: а д ж е -милък, аджемълък.

АДЖАМИЯ ед. неизм., мн. -йи, прил. Разг. 1. Който още не умее да прави нещо, не разбира от нещо; неопитен, глупав. Макар да е толкова умен, .. , ама е все още аджамия, още мисли, че каквото лети, все се яде, а друго е, като се ожени човек и завъди челяд. Д.Талев, ЖС, 339. Така за Илариона той помнеше, че бил дошъл в Андрос с един Хилендарски калугерин на име Пантелей-мон, .. , но и двамата били „много а джамии“, незрели още за системата на Каири. Йв. Шишманов, Йзбр. съч. I, 314. Залюбиле се, душо, две луди млади, / две луди млади

— две аджамии. Нар. пес., СбБрМ, 375. Я остави твое / конче доралия, / че то си е малко, / малко аджамия, / па си земи моя, / стара Шаргалия. Нар. пес., СбНУ XXV, 35.

2. Като същ., м. Неопитен човек. Аз ако и да бях възрастен вече, .. се подружих с ад-жамиите, с чираците. П. Р. Славейков, Избр. пр. II, 38.

— От араб. през тур acemi. — Друга форма: а д ж е м и я.

АДЖАМКА ж. Диал. Вид мъжка анте-рия от шаяк, дълга до кръста, с извито по врата огърлие и едноредно или двуредно закопчаване. Иззад един шипков храст изведнъж се показа от кръста нагоре съвършено бял човек в гайтанлия аджамка. Д. Вълев,

3, 280.

— Друга форма: а д ж е м к а.

АДЖЕБА частица. Простонар. Във въпросит. изречения за подчертаване на недоумение, съмнение, чудене по някакъв повод. Изтракаха по калдъръма няколко конника. Минаха край нас и кривнаха към хана на Янаки чорбаджи. Агите се спогледаха и си думат: кой ще да е този, аджеба. П. Росен, ВПШ, 52. Ами защо ли аджеба около целия дворец имаше цеп, па и кавалерия тръгна из улиците? Ал. Константинов, Съч. I, 142. — Бай Коста — .. — щях да те питам за портретчето: не е ли, аджеба у вас? М.Кремен, СС, 16.

— От араб. през тур. acaba. Друга форма: а д ж а б а.

АДЖЕМ м. Остар. 1. Персиец. Като засвиреше с другаря си аджем шах Али, всички верни се забравяха и с душа се възна-сяха на небето... Ц. Гинчев, ГК, 154. 2. Като прил. Персийски; аджемски. — Сно

аджем

254