2. При съществителни от мъжки род, които завършват на -й (-ой, -ай, -ей, -ий) и имат членувана форма на -ят, -я: герой, -оят, -оя; ратай, -аят, -ая; славей, -ят, -ея; гений, -ият, -ия.
3. При съществителни от мъжки род, които окончават на я с членна морфема -та (и множествена форма на -и), напр.: съдия, -ията, мн. -йи; и при съществителни от м.р. на -о (също на -чо, -ко, -льо) с членна морфема -то (и множествена форма -(о)вци), напр.: дядо, -то, мн. -вци; глупчо, -то, мн. -вци.
4. При съществителни от женски род, които завършват на съгласна, за да се посочи, че ударението се прехвърля от основата върху членната морфема, напр.: песен, -та; радост, -тта; сол, солта.
5. При съществителни от среден род, с изключение на отбелязания по-горе случай (т.З), членуваната форма не се отбелязва.
Форми за число. Формата за множествено число се дава след бел. мн. в следните случаи:
1. При всички съществителни, при които е отбелязана членувана форма.
2. При съществителни имена от мъжки род, които във форма за мн.ч. имат отклонения: а) При съществителни, които в мн.ч. променят крайните съгласни г, к, х в з, ц, с: белег, мн. -зи; ученйк, мн. -ци; сиромах, мн. -си. Множествената форма се дава и при отклонения от това правило: орех, мн. -хи; митинг, мн. -ги. б) При съществителни с наставка -ин, която изпада в мн.ч.: гражданин, мн. граждани, в) При съществителни, които в ед.ч. окончават на съгласна, а в мн.ч. на -а: номер, мн. -а.
3. При съществителни имена от мъжки и женски род на съгласна, при които подвижното е или ъ от крайна сричка изпада в мн.ч.: конец, мн. -нцй; песен, мн. -сни; театър, мн. -три; мйсъл, мн. -ели.
4. При съществителни имена, които имат променливо -я в корена: вятър, мн. ветрове; мярка, мн. мерки.
5. При съществителни от среден род формата за мн.ч. се дава навсякъде.
6. При отглаголни съществителни множествената форма се посочва в случаите, когато е често употребима, а не само теоретически възможна, напр.: проникване, мн.-ия. Там където множествената форма е много рядко употребима, макар и теоретически да може да се образува, както и при остарели и диалектни съществителни, където не е единна или известна, тя не се дава, нито се отбелязва „мн. няма“, напр. постигане ср. \ слушане ср.
7. При съществителни с множествена форма, образувана от друга основа или която представя стара форма, двойствено число: камък, мн. камъни; нога, мн. нозе; гърне, мн. -та и грънци; ухо, мн. ушй.
8. Стари форми за множествено число, запазени днес като поетични или редки форми, както и диалектни форми, се отбелязват след редовната форма за мн.ч. с бележка: (рядко), (поет.), (диал.) пред съответната форма, напр.: враг, мн. врагове и (поет.) вразй; дърво, мн. дървета, дърва, (диал.) дървя, дърве и (поет.) дървеса...
9. Когато съществителни имена имат няколко форми за мн. ч. и някои
