къв еликсир се ражда. Елин Пелин, Съч. IV, 128. Зелена многозавойна долина, прорязвана от Мътница и Бистрица,.., весел, благословен, плодовият кът, богат с топли минерални извори. Ив. Вазов, Съч. XVII, 66. 3. Прен. Който е достоен за благодарност и възхвала. Благословено нящо е труда на земледелеца! Т. Влайков, Съч. III, 325. Манастирът е високо в планината, граден и изписан от благословена човешка ръка, която е искала да въплъти в дърво, камък и багра нашата вяра. Д. Талев, ЖС, 176. Благословена и свещена е войната, / единствено кога окови тя троши! К. Христов, ЧБ, 119.
БЛАГОСЛОВЕНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Благословия (в 1, 2, 3 и 4 знач.). Някои вече отдалеч получавали, обливайки се със сълзи, неговите последни благословения. Ив. Вазов, РИ, 52. „Иди прочее...“ Аз ти позволявам да идеш дето щеш и моето благословение нека бъде с тебе. В. Друмев, НФ, 19. Екзархът ще да служи на 11 майя и без благословението на патриархът. С, 1872, бр. 46, 366. Старият резбар попипа с дългите си сухи пръсти пъпките на дървените цветя и житните класове и като се отдръпна, тихо каза: — Това не е занаят... Това е Божие благословение... П. Константинов, ПИГ, 189-190.
БЛАГО С Л ОВИ`Я ж. 1. Пожелание, обикн. обредно, за щастие, благополучие, за успех. Златан приближи снаха си Тодора, подаде й жълтица и изрече благословия: — Плодете се като зърното! К. Петканов, БД, 74. Игнажден (..) u Суроваки бяха двата празника на благословиите, в които и до днес децата (..) ходят, за да изсипят с думи и песни всичките благословии и бла-гопожелания, които могат да бъдат казани. Ив. Хаджийски, БДНН I, 51. Евгени .. хвърли в скутите й няколко лева. Циганката му избърбори ред благословии за дълъг живот, работна булка и много деца. Д. Ангелов, ЖС, 20. Селото ги [ловците] изпратило с благословии като на война. Бл. Димитрова, ОтО, 16.
2. Рел. Молитвени слова за благополучие и успех, придружени с кръстен знак. Иконата беше колкото една педя и на нея беше изписан св. Сисой, как държи едно увито дете в левицата, а с десницата си раздава благословия. М. Георгиев, Избр. разк., 87. Той се вгледа в това множество, което го очакваше, и вдигна за благословия пръсти. Някои се кръстеха. Зл. Чолакова, БК, 122.
3. Пълно съгласие и разрешение за нещо, придружени обикн. с пожелание за благополучие, дадени от близък или почитан човек някому при важен случай в живота му. — Яна искам и ще я взема! Дядо Костадин го пресече: — Когато един син избира жена, първо пита баща си и майка си. Без тяхната благословия нищо не става. К. Петканов, СВ, 148. Но радостта ми ще бъде пълна, ако се омъжа за тебе с благословията на тия, което са ме родили. Д. Талев, И, 305. Направиха икрама на майстор Дима, според както му е реда, и той даде благословия и упътване на Колча, да може оттук нататък самичек да си работи занаята. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 173. Бащина благословия сина крепи. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 37. Бащина благословия къща зиде. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 37.
4. Разг. Ирон. Груба, обидна дума; ругатня, псувня. Той бягаше след него, като отправяше по адрес на най-близките му роднини разни закани и благословии. Т. Данаилов, СбСт, 1957, 225. Вахмистерът скочи ожи-лен, хвърли свиреп поглед върху бай Христа и процеди една дълбока руска благословия. Ст. Чилингиров, ХНН, 27.
5. Остар. Благодат, щастие. Народът почна да гледа на труда не като на мъка, а като на благословия. Елин Пелин, Съч. IV, 97-98. Колкото повече наука и познания ся распрострат.., толкова повече ще ни подо-брее.., защото тогава и трудът ни ще спори и от работата ни ще има благословия. Й. Груев, Лет., 1873, 224.
БЛАГОСЛОВКА ж. Диал. Благословия (в 1 знач.). Този богат господар,.., като желаеше да нарекат и благословят рожбата му с най-добрите наричвания и благословки и да налучат каква ще бъде, кога порасте, проводи слугите си да свикат отвред колкото вещи врачове и врачки имаше. Ил. Блъсков, РК, 3-4.
БЛАГОСЛОВНИК, мн. -ци, м. Диал. Коледар, който изказва благословии; благо-славяч. Между коледниците има избрани: стананик, благословник, котка и магаре. СбНУ VIII, 8.
БЛАГОСЛОВНО нареч. Остар. Книж. Разумно, уместно. Пращам Ви няколко стихотворения за „Библиотека св. Климент“ и за „Пер. списание“ (ако намерите Вие за благословно да му дадете някое от тях). Ив. Вазов, НПис., 94. Вместо да захванем българската история от 485 лято,.., раз-съдихме за благословно да я захванем стотина години йоще по-напред. Г. Кръстевич, ИБ, XVIII.
БЛАГОСЛОВИЯ ж. Диал. Благословия. — От Н. Геров, Речник на българский язик, 1895.
БЛАГОСЛОВЯ. Вж. благославям и благословявам.
БЛАГОСЛОВЯВАМ, -аш, несв. (остар.); благословя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Благославям; благословям. Е, кръстника са вече надигва; той става и сяда сред двора — времето е среднощ — насреща му са изправят срамежливо младоженците и той ги праща — прощава и благословява с чудни и дивни наричания. Ил. Блъсков, ПБ, 54. благословявам се, благословя се страд.
