БЛАГОСЛОВЯ`ВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Отгл. същ. от благословявам и от благословявам се; благославяне, благословяне. У богомилите било е нещо и като тайнство причащения. Това е било само благословяване и преломяване на хлябът. ПСп, 1873, кн. 7 и 8, 103.
БЛАГОСЛО`ВЯМ, -яш, несв., прех. Остар. Книж. Благославям; благословявам. Коладниците влизат вкъщи и Стананика захваща: Славете Бога дружина и благословяйте: Жива и здрава година, таз година и догодина, и до амина. Ил. Блъсков, С, 11. А отец Павел със светлийт кръст благословял българската войска. Ст. Ботьов, К (превод), 212. благословям се страд.
БЛАГОСЛО`ВЯНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от благословям и от благословям се; благославяне, благословяване.
БЛА`ГОСТ1, -тта`, (остар.) мн. -и, ж. 1. Само ед. Качество или проява на благ, кротък човек; доброта, кротост. Изобщо по наследство Алеко притежаваше най-вече черти от характера на бащата, макар че и майчината благост и нега да бяха му тъй също дълбоко присадени. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 116. Той [Гоце Делчев] расте под своеобразната строгост на баща си и под прекалената благост на майка си. П. К. Яворов, Съч. II, 170. Велик по силата на меча си, Асен е още по-велик по благост на сърцето. Ив. Вазов, Съч. XX, 10. Момчил се сепва. Гласът на баща му. Светещ от благост глас. Още озарява слуха му. Нито струнка на укор в него. Бл. Димитрова, Лав., 213.
2. Само ед. Рядко. Приятно чувство, наслада. — Виж, тачат го! — радваше се старецът и сърцето му се изпълваше с благост. Г. Караславов, СИ, 260. А животът на човека трябва да се живее чисто, защото той е най-голямата благост, дадена на земята. П. Константинов, ПИГ, 26. Къде се скиташ там из небесата — / попитала ехидната орела… ( .. ) В безвестните онез пространства, птицо смела, / каква намерваш тайна благост? Ст. Михайловски, Съч. I, 302.
3. Обикн. мн. Остар. Добри дела, добрини. Благостите ти, приятелский ти начин и разпалената ти ревност, .., ще спечелят любовта на ония, что засега с равнодушие тя гледат. А. Кръстевич, ВПЖ (превод), 119. И с отворена ръка ни насища с синките свои благости. Ил. Блъсков, ДБ, 39.
БЛА`ГОСТ2 ж. Диал. Качество на вкусен или сладък; сладост. — Там във всяка гостилница, момчета, тази чорба я правят така, че пръстите си да изядеш от благост, докато я сърбаш. Г. Русафов, ИТБД, 124. Извор щастие познава — / жадник стан кога превие / и от него се напие, / и му благостта познава. П. П. Славейков, ОБ, 90.
БЛА`ГОСТЕН, -стна, -стно, мн. -стни, прил. Рядко. Който изразява доброта; благ, мил, добродушен. Лицето на отца Григория си остана все такова спокойно и малко загрижено, а благостната усмивка не се махваше от устните му. Ст. Загорчинов, ДП, 220-221.
БЛА`ГОСТНО. Рядко. Нареч. от благостен; добродушно, добросърдечно. — Отче свети, .. Позволи ми да те запитам. — Питай, питай, чедо, — отвърна отец Григорий и за първи път се усмихна кротко и благостно. Ст. Загорчинов, ДП,* 219.
БЛАГОСЪ`ВЕСТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Рядко. Остар. Книж. Добросъвестен, старателен.
БЛАГОСЪ`ВЕСТНО. Рядко. Остар. Книж. Нареч. от благосъвестен; добросъвестно, старателно. Смеяха се и подиграните и с необикновено самоотвержение гълтаха ведно с кафето си и горчивият пелин на сарказмите, с които домакинът черпеше благосъвестно своите гости. Ив. Вазов, Съч. VI, 161.
БЛАГОСЪРДЕ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Остар. Книж. Добросърдечен.
БЛАГОСЪРДЕ`ЧИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Добросърдечие, добросърдечност.
БЛАГОСЪРДЕ`ЧНО. Остар. Книж. Нареч. от благосърдечен; добросърдечно.
БЛАГОСЪРДЕ`ЧНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Остар. Книж. Отвл. същ. от благосърдечен; добросърдечност.
БЛАГОСЪСТОЯ`НИЕ, мн. няма, ср. Книж. Добро материално състояние, положение; богатство. През кълбестия дим той гледаше отслабналото лице на Раковски, извехтялото му палто с протрито кадифе на яката, всичките ония белези на преминалото, мимолетно или пропиляно благосъстояние. Ст. Дичев, ЗС I, 400. Китката й [на Кристало] беше украсена с гривна от масивно злато — белег на благосъстояние и достойнство. Д. Димов, Т, 488. Погрижете се да подигнете благосъстоянието на нашия толкова обеднял град. Т. Влайков, Съч. III, 33. Земеделието било главен поминък на жителите у старий Египет и извор на тяхното благосъстояние. ВИ, 3.
БЛАГОСЪСТОЯ`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Книж. Който има добро материално положение; богат. Българите са твърде благосъстоятелни, и турците, .., поминуват с работа край тях. П. К. Яворов, Съч. II, 172.
БЛАГОСЪСТОЯ`ТЕЛНО. Остар. Книж. Нареч. от благосъстоятелен.
БЛАГОСЪСТОЯ`ТЕЛНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Остар. Книж. Благосъстояние.
