це, което е имало високо обществено положение в миналото поради богатството или властта си. Ние всички, .. , с кучетата и котките сме от сегашната партия. Чешмите ги правиха бившите. Елин Пелин, Съч. IV, 108.
— Рус. бьгаший.
БИ`ВПГИ, -а, -о и (остар.) -е, мн. -и, прил. Остар. Бивш. При звънарницата той видя приятеля си Тачева, бивши журналист, сега адвокат. Ив. Вазов, Съч. X, 60. Като бивши учител, той сякога споделяше лошото положение на новите учители. Ил. Блъсков, КУ, 6.
БИ`ГА ж. Техн. Кран, монтиран на кораб, за разтоварване на стоки в пристанище или далеч от брега; плаващ кран. Бига за разтоварване на тежък товар.
— От фр. bigue.
БИГАМЕН, -мна, -мно, мн. -мни. Книж. Прил. от бигамия; двубрачен.
БИГАМИЯ, мн. -ии, ж. Книж. Двубрачие, двуженство. Полигамиите и бигамии-те, които по-късно са се практикували, са изгубили вече своя първоначален характер. СбНУ IV, 175.
— От лат. bis ’двоен, два пъти’ + гр. уацо<;’ брак’.
БИГБЕНД м. Муз. Голям джазов оркестър, съставен обикн. от 5 саксофона, 4 тромпета, 4 тромбона, пиано, китара, контрабас, духова и струнна група.
— Англ. big band. — Друга (рядка) форма: бигбанд.
БИ`ГОР м. Шуплеста варовита скала с бял или сиворъждив цвят, образувана от втвърдяване утайката на падаща или подпочвена вода; варовит туф. Лазурни езерца при пещерки от бигор отражават тихо есенното небе. Ив. Вазов, Съч. XVII, 155. На един такъв площад се издигаше и къщата на първожреца Кубер, ръководителя на ханс-котоучулище. Тя беше построена от светъл бигор. Й. Вълчев, СКН, 247.
— Нензв. — Друга (диал.) форма: б и б 6 р.
БИ`ГОР нареч. Диал. Обикн. с прил. солен, л ю т и др. Извънредно, много. Гозбата е солена бигор. А Яденето е бигор люто.
— Неизв.
БИ`ГОРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Който е от скалата бигор. Бигорен остров. Бигорни образувания. Бигорна облицовка.
БИГОРЛИ`В, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Бигорен. Новата църква беше за чудо и за при-каз. С розов бигорлив камък беше градена и с препечени тухли. Д. Талев, ЖС, 2z2. 2. Който съдържа бигор; варовит. Бигорли-ва вода.
БИГОРОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Бигорен. Бигорова скала.
БИГУВАМ, -аш, несв., прех. Техн. Правя вдлъбнати ивици с тъп нож върху някакъв мек материал (картон, ламарина), за да се прегъва на това място, без да се пречупва. Тая мека лъскава бяла ламарина се работеше лесно. Пройчо си подсвирваше, като кроеше и бигуваше дъната, страните, дръжките. Б. Болгар, Б, 187.
БИВШИ
— От нем. biegen ’прегъвам, извивам’. Друга форма: б и г 6 в а м.
БИ`ДА. Вж. съм.
БИДЕ, мн. -та, ср. Специална порцеланова ваничка, чиния за интимно измиване, която се монтира в баня или тоалетна.
— Фр. bidet.
БИ`ДЕРМАЙЕР м. Изк. Направление в декоративното изкуство на Централна Европа в периода от 1820 до 1840 г., което поставя акцент върху непретенциозния буржоазен комфорт със създаване на семпли мебели с подходящи пропорции.
— Нем. от собств.
БИДОН м. Металически или пластмасов съд с малък отвор за съхраняване и пренасяне на течности, най-често за нафта, газ, бензин и др. Бидоните са пълни с газ. Д Бидон за бензин. Бидон за нафта. Бидон за прясно мляко.
— Фр. bidon.
БИДОНВИЛ м. 1. Убежище, жилище от подръчни материали (бидони, картони и др.), където се настаняват много бедни хора, обикн. в краен квартал на голям град (в някои страни). На фона на блестящи булеварди и приказни дворци на феодално-буржоаз-ната върхушка са струпани жалките колиби — бидонвили на емигрантите. А, 1978, кн. 37, 75. В града [Рио де Жанейро] има толкова много зеленина, че дори струпаните от кашони и ръждиви тенекии бидонвили на бедняците изглеждат живописни под сенките на цъфналите олеандри. СТ, 1999, бр. 50, 11.
2. Квартал, място с такива жилища. Богатс-ка щерка да се ожени за момче от бидонви-лите — брррр, ужас! ДТ, 1999, бр. 336, 18.
— Фр. bidonville.
БИДОНЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от бидон; малък бидон. Бидонче за петрол.
БИЕ, мн. -та, ср. Ивица от плат, конци и др., направена за украса в краищата на дреха, покривка, завеса и под. Жакетът е гарниран с биета. А Ревери с бие по края.
— От фр. biais ’наклонена, напречна линия’.
БИЕЛА ж. Техн. Машинна част с различна форма и размер в двигатели с вътрешно горене, парни машини, компресори и др., която предава или трансформира някакво движение; мотовилка, шатун.
— От фр. bielle.
БИЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни. Техн. Прил. от биела. Биелни болтове. Биелен лагер.
БИ`ЕН, -а, -о, мн. -и. Диал. Прич. мин. страд. от бия като прил. Обикн. в съчет.:
БИ`ЕН
