Биено сирене. Бито сирене. Сложиха трапезата. Децата насядаха и стръвно залапаха черния хляб с чесън и биено сирене. Хр. Максимов, СбЗР, 28.
БИЕНА`ЛЕ, мн. -та. ср. Книж. Международна изложба-конкурс, преглед, фестивал и под., които се устройват през всеки две години. Биенале на старото изкуство във Венеция. △ Биенале на графиката в Краков.
— Ит. bienalle ’двугодишен’.
БИ`ЕНЕ, мн. -ия, ср. 1. Отгл. същ. от бия и от бия се. Дохожда и даскалът. И пак караница, теглене на уши, биене по ръцете. Т. Влайков, Пр I, 152. Въздухът продължаваше да ехти от биенето на камбаната и клепалата. Ив. Вазов, Съч. XIV, 4. Пленникът усети как сърцето му леко ускори биенето си. П. Вежинов, НС, 106, Тая гора, .., беше завардена и служеше за охолно свърталище, .., на тъдявашните мечки, биенето на които било запретено. Ив. Вазов, Съч. XVII. 93. — Смей се ти, Дяконе! Момците искат да се бият! .. — Ти как мислиш? От биене до въстание колко разлика има? — рече Левски. Ст. Дичев, ЗС I, 583. Биене на мляко.
2. Физ. Периодично усилване или отслабване на електромагнитни, светлинни, звукови вълни и др., наблюдавано при взаимодействието на две вълни с близки честоти.
3. Техн. Изхвърляне на силна струя въздух или вода от специален пистолет, с което се пробиват дупки за взрив в рудник. Водно биене. Въздушно биене.
БИ`ЕНИЦА1 ж. Диал. Игра на бой, на биене. Да играем иа биеница, а не на криеница. Т. Панчев, РБЯд, 23.
БИ`ЕНИЦА2 ж. Диал. Буца масло, получено чрез биене в бутало. Жена му Доца ни напълни раниците с топъл хляб, даде ни голяма биеница прясно краве масло и ябълков мармалад. Сл. Трънски, Н, 218. Поднасяше му шепа сливи да си сложи в джобовете. макар да бе му напълнила торбата с плодове, с биеница прясно масло, с бучка сирене, с опържено петле. Кр. Григоров, ТГ, 40.
БИЕШКА`ТА нареч. Рядко. Биешком.
БИЕШКО`М нареч. Рядко. С биене, с бой; биешката.
БИЖЕРМЕ` неизм. Диал. О`правен, способен човек. — Е, видиш ли, чорбаджийските синове са магарета, да ги яздат такива като Джупуните. Ашколсун бижерме! Ем. Станев, ИК III, 85.
— От тур. becermek ’успешно извършвам’.
БИЖУ`, мн. -та, ср. 1. Скъпоценен накит, украшение. През последните години тя бе натрупала свое собствено богатство от бижута, швейцарски франкове, долари и гулдени. Д. Димов, Т, 476. // Разш. Украшение, накит (без особена стойност). Вера дойде пред огледалото и се зае с косата си, а Марина извади отнякъде* из тъмното на гардероба малка кожена кутийка, пълна с евтини бижута. Д. Бегунов, ЧД, 63. Прен. Разг. За нещо много хубаво, изящно, добре изработено. А секретарката му .. впрочем е истинско трудово бижу, образец на добросъвестност и експедитивност във всяко едно отношение. В. Сотиров, ЛНП, 28. Я гледайте какво апартаментче! Ми то бижу! А, Мерче, бижу, нали така. Ч. Шинов, ПВ, 126. Колата му е цяло бижу. △ Тази малка църква е истинско бижу.
2. Само ед. Събир. Множество накити като едно цяло; бижутерия. И ей — сноват по всички магазини, — / от Лувър и Прентан, и Лафайет / бижу, манта, жарсета и коприна — / валят, валят пакетите безчет. Ем. Попдимитров, СР, 122. Тя има много бижу.
— Фр. bijou.
БИЖУТЕ`Р м. Лице, което изработва скъпоценности или търгува със скъпоценности; златар. Наоколо са магазинчетата на обущари и бакърджии, на резбари върху пиринч и слонова кост, на златари и бижутери. Т. Кюранов, АП, 12.
— От фр. bijoutier.
БИЖУТЕ`РЕН, -рна -рно, мн. -рни, прил. Бижутериен, бижутерски. Бижутерен магазин.
БИЖУТЕРИ`ЕН, -и`йна, -и`йно, мн. -и`йни. Прил. от бижутерия; бижутерен, бижутерски. Между дългата поредица „модни къщи“, „текстил“ и „конфекция“ витрините на бижутерийните магазини се открояват вечер с ярките пламъци на златните накити и брилянти. Ив. Мирски, ПДЗ, 76. Бижутерийни изделия.
БИЖУТЕРИ`ЙСТВО, мн. няма, ср. Бижутерия (в 1 знач.). Занимавам се с бижутерийство.
БИЖУТЕ`РИЯ ж. 1. Производство на бижута или търговия с бижута. Употребяваните в бижутерията драгоценни камъни* се шлифоват, като им се придава подходяща изкуствена форма, и след това се полират — само в такова състояние те проявяват в най-висока степен ценните си качества (блясък, цвят и пр.). Геол. IX кл, 110. Ние сме свикнали да гледаме на среброто като на благороден метал, който няма съществено техническо приложение и се използува предимно в бижутерията. Й. Малиновски, ХФ, 4.
2. Само ед. Събир. Скъпоценни накити; бижу. — Я вижте. Вие, струва ми се, разбирате от бижутерия. Юри Александрович извади от джоба си една червена кутийка, .. отвори я и ми показа един дамски златен пръстен, с хубав, доста едричък брилянт. Д. Калфов, Избр. разк., 298. Златна бижутерия. Сребърна бижутерия.
— От фр. bijouterie.
БИЖУТЕ`РСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от
