което е имало високо обществено положение в миналото поради богатството или властта си. Ние всички, .., с кучетата и котките сме от сегашната партия. Чешмите ги правиха бившите. Елин Пелин, Съч. IV, 108.
— Рус. бывший.
БИ`ВШИ, -а, -о и (остар.) -е, мн. -и, прил. Остар. Бивш. При звънарницата той видя приятеля си Тачева, бивши журналист, сега адвокат. Ив. Вазов, Съч. X, 60. Като бивши учител, той сякога споделяше лошото положение на новите учители. Ил. Блъсков, КУ, 6.
БИ`ГА ж. Техн. Кран, монтиран на кораб, за разтоварване на стоки в пристанище или далеч от брега; плаващ кран. Бига за разтоварване на тежък товар.
— От фр. bigue.
БИГА`МЕН, -мна, -мно, мн. -мни. Книж. Прил. от бигамия; двубрачен.
БИГА`МИЯ, мн. -ии, ж. Книж. Двубрачие, двуженство. Полигамиите и бигамиите, които по-късно са се практикували, са изгубили вече своя първоначален характер. СбНУ IV, 175.
— От лат. bis ’двоен, два пъти’ + гр. γάμος ’брак’.
БИГБЕ`НД м. Муз. Голям джазов оркестър, съставен обикн. от 5 саксофона, 4 тромпета, 4 тромбона, пиано, китара, контрабас, духова и струнна група.
— Англ. big band. — Друга (рядка) форма: бигба`нд.
БИ`ГОР м. Шуплеста варовита скала с бял или сиворъждив цвят, образувана от втвърдяване утайката на падаща или подпочвена вода; варовит туф. Лазурни езерца при пещерки от бигор отражават тихо есенното небе. Ив. Вазов, Съч. XVII, 155. На един такъв площад се издигаше и къщата на първожреца Кубер, ръководителя на ханското учулище. Тя беше построена от светъл бигор. Й. Вълчев, СКН, 247.
— Неизв. — Друга (диал.) форма: бибо`р.
БИ`ГО`Р нареч. Диал. Обикн. с прил. солен, лют и др. Извънредно, много. Гозбата е солена бигор. △ Яденето е бигор люто.
— Неизв.
БИ`ГОРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Който е от скалата бигор. Бигорен остров. Бигорни образувания. Бигорна облицовка.
БИГОРЛИ`В, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Бигорен. Новата църква беше за чудо и за приказ. С розов бигорлив камък беше градена и с препечени тухли. Д. Талев, ЖС, 222.
2. Който съдържа бигор; варовит. Бигорлива вода.
БИ`ГОРОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Бигорен. Бигорова скала.
БИГУ`ВАМ, -аш, несв., прех. Техн. Правя вдлъбнати ивици с тъп нож върху някакъв мек материал (картон, ламарина), за да се прегъва на това място, без да се пречупва. Тая мека лъскава бяла ламарина се работеше лесно. Пройчо си подсвирваше, като кроеше и бигуваше дъната, страните, дръжките. Б. Болгар, Б, 187.
— От нем. biegen ’прегъвам, извивам’. Друга форма: биго`вам.
БИ`ДА. Вж. съм.
БИДЕ`, мн. -та, ср. Специална порцеланова ваничка, чиния за интимно измиване, която се монтира в баня или тоалетна.
— Фр. bidet.
БИ`ДЕРМАЙЕР м. Изк. Направление в декоративното изкуство на Централна Европа в периода от 1820 до 1840 г., което поставя акцент върху непретенциозния буржоазен комфорт със създаване на семпли мебели с подходящи пропорции.
— Нем. от собств.
БИДО`Н м. Металически или пластмасов съд с малък отвор за съхраняване и пренасяне на течности, най-често за нафта, газ, бензин и др. Бидоните са пълни с газ. △ Бидон за бензин. Бидон за нафта. Бидон за прясно мляко.
— Фр. bidon.
БИДО`НВИЛ м. 1. Убежище, жилище от подръчни материали (бидони, картони и др.), където се настаняват много бедни хора, обикн. в краен квартал на голям град (в някои страни). На фона на блестящи булеварди и приказни дворци на феодално-буржоазната върхушка са струпани жалките колиби — бидонвили на емигрантите. А, 1978, кн. 37, 75. В града [Рио де Жанейро] има толкова много зеленина, че дори струпаните от кашони и ръждиви тенекии бидонвили на бедняците изглеждат живописни под сенките на цъфналите олеандри. СТ, 1999, бр. 50, 11.
2. Квартал, място с такива жилища. Богатска щерка да се ожени за момче от бидонвилите — брррр, ужас! ДТ, 1999, бр. 336, 18.
— Фр. bidonville.
БИДО`НЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от бидон; малък бидон. Бидонче за петрол.
БИЕ`, мн. -та, ср. Ивица от плат, конци и др., направена за украса в краищата на дреха, покривка, завеса и под. Жакетът е гарниран с биета. △ Ревери с бие по края.
— От фр. biais ’наклонена, напречна линия’.
БИЕ`ЛА ж. Техн. Машинна част с различна форма и размер в двигатели с вътрешно горене, парни машини, компресори и др., която предава или трансформира някакво движение; мотовилка, шатун.
— От фр. bielle.
БИЕ`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни. Техн. Прил. от биела. Биелни болтове. Биелен лагер.
БИ`ЕН, -а, -о, мн. -и. Диал. Прич. мин. страд. от бия като прил. Обикн. в съчет.:
