Букурещ. Ив. Вазов, Съч. VI, 96. Освен местните жители, в порутените дъсчени къщи живееха свряни и хиляди бежанци от полето, дето сега, сред техните села и имоти, вседневно гърмеше опустошителна война. Г. Райчев, Избр. съч. II, 37. Има тук някои приятели, бежанци от Русия, доскоро имаше и от Сърбия. В. Геновска, СГ, 240. Дочу се по едно ереме, че срещу нас иде голяма турска войска .. Започнаха да се изкачват нагоре към нас най-напред бежанци от тракийските села и градове, хиляди уплашени люде, с добитък и покъщнина. Д. Талев, ПК, 688-689.
БЕЖАНКА ж. Жена, която е напуснала родината си или местожителството си поради война, размирици или природни бедствия. На поетата бяха наредени трите му снахи и пет бежанки от Тракия. Г. Караславов, СИ, 185. Притиснала дете до страдна гръд, / тя, бежанка, три нощи веч се лута / сред жертвите на ножа и барута. В. Карагьозов, Избр. пр, 85.
БЕЖАНОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Само в съчет.: Бежанова майка не плаче, а Стоянова; Бежанова майка бяло носи, а Стоянова — черно. Разг. Остава жив този, който с бягство търси спасение от опасност.
БЕЖАНСКИ`, -а, -о, мн. -и, прил.
1. Който е свързан с бежанец. Роден в 1898 г. в българско семейство в Кукуш, Смирненски преживява още като дете страданията, донесени на балканските народи от изтребителната война между тях .. Той изпитва на крехките си плещи тежестта на бежанския живот в София. НК, 1958, бр. 39, 1.
2. Който се състои от бежанци. Те забелязаха, че колите бяха натоварени с покъщнина, .. От този бежански керван лъхна тревога. Нима сръбските войски бяха наближили столицата? Нима всичко беше загубено, та да се бяга? В. Геновска, СГ, 370-371. Гръцки полицейски .. отреди започнали да нападат македонските села, .. Към Кукуш и към другите градове на север се проточват бежански колони. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 38. Бежански семейства.
БЕЖАНСТВО, мн. няма, ср. Рядко. Масово напущане на родина или местожителство поради война, размирици или природни бедствия. Неразделно свързани с тия превратности били преселванията, заточенията и бежанството извън границите на България. Б. Ангелов, ЛС, 150.
БЕЖАНЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от бежанец; млад бежанец (момък или девойка). Неразделен другар на Златко Чучев бе Григор Григоров — Гришата .. С тях понякога дружеше и Тошо Тошев — Тошата, бежанче от Беломорска Тракия. Г. Караславов, ОХ IV, 240. Инко слезе. И когато потеглиха подир кервана за далечната земя, три пъти се обръща бежанчето към къщата с щъркеловото гнездо и от очите му капеха елмази. А. Каралийчев, ПС I, 133.
БЕЖАНКА
БЕЖЕШКАТА нареч. Разг. Бежешком. Седластон бежешката се качи при тях и подир разпалени някакви препирни, .. сполучи да ги задържи. Ив. Вазов, Съч. IX, 23.
БЕЖЕШКИМ нареч. Диал. Бежешком, бежешката.
БЕЖЕШКОМ нареч. С бягане, с тичане; бежешката. Тичайки с всички сили, той извади парабела си и започна да стреля .. Мина край някакъв електрически трансформатор, бежешком прегази малката рекичка Бедечка и стигна до железопътната линия. Д. Ангелов, ЖС, 497. Скоро хусарите се наредиха. Двама души прибягнаха откъм пътя и бежешком се хвърлиха на конете. Ст. Загорчинов, ДП, 153. Някъде под него палавият вятър донесе до слуха му откъснат човешки говор. Ванко въздъхна .. и бежешком се спусна натам. Кр. Велков, СБ,
БЕЖКО. В съчет.: Ежко-бежко. Детск. Галъов. Обикн. в детските приказки — таралеж. Събудила се е къртицата, ежко-бежко е напуснал дупката си в корените на дъба. Ем. Станев, ЯГ, 81.
БЕЖЛИВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар.
1. За река, поток и под. — който тече бързо, не се задържа. Възседнахме мулетата, закривихме под полите на „Амбарица“ и слязохме в един дол, из който шумеше без-покойно бежлива речица. Ив. Вазов, Съч. XVII, 117. Бежлив поток.
2. Бегъл. Заминуваше по двора .., без да се обърне и фърли поне един бежлив поглед към нашето отделение. Ив. Вазов, Съч. VIII, 139.
БЕЖЛИВОСТ, -тта, мн. няма, ж. Остар. Качество на бежлив (във 2 знач.); бег-лост. Той я [жената] беше видял от вагонния прозорец няколко пъти за кратки мигове, но тия мигове бяха доста да се запечати образът и`, при всичката си неясност и вежливост, дълбоко в душата му. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 11.
БЕЖОВ, -а, -о, мн, -и, прил. 1. Който има цвят между светлокафяв и кремав, тъм-ножълт с кафяв примес; беж. Сега той обгърна с поглед стаята и видя седнал в ъгъла, до високия рафт с книгите, непознат човек в бежово пардесю. А. Гуляшки, Л, 165. Бричът и винтягата му бяха бежови, а пуловерът — светлозелен. Г. Белев, КВА, 216. Бежови чорапи. Бежов костюм. Бежова риза. Бежова рокля.
2. Като същ. бежово ср. а) Бежов цвят; беж. Стаята е мебелирана в бежово. Не обичам бежово, б) Бежово облекло. И двамата бяха в бежово — той с костюм, тя с бежова рокля. — От фр. beige.
БЕЖОВ
