обща подписка за помощи и една пенсия. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 97. Тя [завистта] показва една притворна жажда за равенството на хората, за олекчението на безчетните бедства на чловечеството. Д. Тошкович, ДЧ (превод), 107.
БЕ`ДСТВУВАМ. Вж. бедствам.
БЕ`ДСТВУВАНЕ ср. Книж. Отгл. същ. от бедствувам; бедстване.
БЕДУИ`Н м. Арабин от скитническо племе, което живее в пустините на Арабия и Северна Африка. Около оазисите и полупустинните места на египетска Сахара живеят много араби-чергари, наречени бедуини. Ив. Мирски, ПДЗ, 193.
— От араб. през рус. бедуин. — Ив. Богоев, Всеобща география за децата, 1843.
БЕДУИ`НКА ж. Жена бедуин. Джемалефенди, .., и една стара, сгърчена, черна бабичка, бедуинка, стояха там. Ив. Вазов, Съч. VII, 185.
БЕДУИ`НСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до бедуин. Между негрите твърде често са раждат бели деца и наопаки. В едно арабско (бедуинско) семейство са родиле две черни деца. Знан., 1875, бр. 1, 5.
2. Характерен за бедуин, като у бедуин. Зара усмихнато се обърна назад. Мургавото ѝ бедуинско лице имаше чертите на одалиска. Д. Димов, Т, 39.
БЕДЯ`1, -и`ш, мин. св. беди`х, несв., прех. Набедявам някого в нещо, несправедливо го обвинявам в нещо. — А бре думат, че сме краднали коне — промълви между мустаците си старият циганин. — Ами вярно ли е? Или само ви бедят? Т. Харманджиев, Р, 57. — Че като съм бил с него, аз ли му взех парите? Кой казва туй? .. Ако бедят Ройдя за туй нещо, .. аз не вярвам. Й. Йовков, ЖС, 140-141. — Ще отговаряш пред закона, ако даваш неверни сведения .. — Заран заминавам за фронта, но дойдох да ти кажа, че нямаш право да ме бедиш тъй. В. Нешков, Н, 7. Враговете му го бедели, че персите го подкупили да дигне обсадата. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 144. бедя` се страд., възвр. и взаим. Ама аз ще ви науча, крещи тя, как се беди невинен човек! В. Обретенов, С, 200. Бедят ме, мамо, хората — бедиш се, дъще, сама си. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 59. Компанията и селяните взаимно се бедят сега в немилостиво сечене на планината. Ив. Вазов, Съч. XVI, 13.
БЕДЯ`2, -и`ш, мин. св. беди`х, несв., прех. Диал. Убеждавам, увещавам някого да направи нещо; придумвам (Н. Геров, РБЯ).
БЕДЯ` СЕ несв., непрех. Диал. Обикн. със следв. изр. със съюз че. Струва ми се, мисля си, втълпявам си нещо. А стрина Крема плахо ѝ думаше: — .. Нали помниш, на могилките шума сечехме. Когато да заболея. .. Бедех се, че ме боли гръб уж от махането, пък то не било. Ил. Волен, ДД, 71.
БЕ`Е междум. За наподобяване блеене на овца или агне.
БЕ`ЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е на бей, или от бей; бейов, бегов, бейски. Иде онбашият и ми разправя, че те изпратили нощеска в К., задето сам тръгваше с беево писмо. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 59.
БЕ`Ж неизм. прил. Разг. Бежов. Чорапи беж.
— Фр. beige.
БЕЖ пов. неизм. от бягам като междум. Разг. Понякога в съчет. с да ме няма. 1. За изразяване на енергична подкана някой да бяга, да се маха от някъде поради опасност, за да свърши нещо и др. Смилил се Ежко, рекъл й [на Лиса]: — Като дойде пъдарят, престори се на мъртва. Той ще те поудари, ще те поритне, па ще те захвърли настрана. Тогава беж — да те няма! Ран Босилек, Р, 72. — Илийко, аз знам колко зор видях докато го придумам да те пусне [началникът]. Закачи сахата, па духни на краката си и — беж. Ст. Чилингиров, ПЖ, 69. Беж да ви няма оттук!
2. За изразяване на заповед някой да отиде бързо някъде; марш. Капитанът го згледа мрачно, налапа папироса, потърси кибрит и като не намери, махна на войника: — Беж!… Една кутия кибрит! Г. Караславов, Избр. съч. II, 320. Ти си полудял. / Или се гавриш с мене! Беж от тука! Ст. Михайловски, БСб, 1894, кн. 1, 10.
3. В сказ. функция. Бягам (в 1, 4 и 5 знач.); побягвам, хуквам. Той беж, те след него и едва с разпрано рамо убягва в селцето. СбПер. п II, 24. А като подала Василица свещта и погледнали, какво да видят: мечка! Беж в къщи, заключат се и викат: „мечка!“ Й. Йовков, ВАХ, 72. Свих си опашката, плюх си на петите и беж да ме няма! К. Петканов, ОБ, 160. — Господин кмете, такъва и такъва кобила, такъв самар, такъв чул? .. — Прибраха ги вашенци .. И аз, беж към дома. Н. Попфилипов, РЛ, 42. — Това се случва и с най-големите храбреци. Видят някое хубаво момиче, като мене например, подвият опашка и — беж! Да не ги изяде! А. Гуляшки, Л, 231. Тате се обръща към Ленчето и мене: — Вземете си дрехите. Вървете да спите у леля ви Башева .. И ние с Ленчето беж да ни няма. В. Бончева, АП, 106.
БЕЖА`, -и`ш, мин. св. бежа`х, несв., непрех. Остар. Бягам. Време лети, време бежи / векове са крилати. Ступ., 1875, бр. 5, 35. Кога са лозе реже, той из трънака бежи, а кога са грозде бере и той с кошница. Погов., П. Р. Славейков, СКНГ, 37.
БЕЖАНЕ`Ц, мн. -нци`, м. Човек, който е напуснал родината или местожителството си поради война, размирици или природни бедствия. Въстаници и бежанци от панагюрското въстание, .., се стичаха сега в
