БЕЗ предл. 1. За посочване, че нещо липсва, не съществува, че някой е лишен от нещо. Противоп. с. — Кой съм аз? Едно подхвърлено дете, без род и роднини, взето от улицата. В. Друмев, И, l2. Сираче остана без майка, без баща. Елин Пелин, Съч. II, 168. Страх го съвзе, като влезе в двора и като видя натъркаляни хора под стряхата, дето лежаха няколко болни без покрив, без хлебец. Ил. Блъсков, ИС, 48. Останах без пари. // За посочване, че някой не е снабден с нещо. Никога тя не остава вкъщи без зехтин, без ориз, без пипер. Т. Влайков. Съч. I, 1925, 169. Работата започна още първия ден и повечето от децата бяха без учебници, без тетрадки, без плочи и калеми. Д. Талев, И, 195. Войникът беше зачервен и смутен, конят без седло и цял в пяна. Й. Йовков, Разк. II, 130-131. Хотелджията бързо се измъкна из ръцете на Бръчкова и из стаята й, бледен, без шапка, уплашен тичаше. Ив. Вазов, Съч. VI, 38. Дигам си очите: един широкоплещ, черноок, чернокос, и даже чернокож господин .., с бяла (по нашенски бяла) риза, без вратовръзка. Ал. Константинов, БГ, 11. Къща без комин. Тази зима семейството му остана без въглища. △ Поднесоха печеното без гарнитура. //За посочване, че част от нещо липсва. То беше завършило трети клас и още си носеше фуражката без козирка, сякаш искаше да покаже, че му е мъчно за учението. Ст. Даскалов, БМ, 8. Облечена в лека лятна рокля без ръкави, .. тя подрязваше розите при алеята на входа. П. Спасов, ХлХ, 18. Той ме заведе на горния кат и ми посочи една гола, прашна стая, с два прозореца без стъкла. Ив. Вазов, Съч. XVI, 7. Зданието беше просторно и голямо, но повечето му стаи бяха оставени недоправени и без таван. Й. Йовков, Разк. II, 29. Книгата е без заглавна страница. △ Той е без крак. △ Палто без яка. Обувки без токове.
2. За посочване отсъствие на някакво качество, признак. Водата е без цвят и без миризма. △ Дете без възпитание. Човек без характер.
3. За посочване на отсъствие на някакво оръдие или средство при осъществяване, извършване на някакво действие. Противоп. с. Показва листче някакво и кима, / лукаво гледа ме, преде мустак: / „Без очила не мога — прочети ми .. Т. Харманджиев, П, 12. „А бре Илия-гидия, / що си пофален терзия, / можеш ли фустан да кроиш: / без ножица да го разрежеш, / без аршин да го премериш, / без игла да го ушиеш?“ Нар. пес., СбНУ XLVI, 76. Секи ден пиян доождаш — / .. / ракия пиеш без чаша, / за да не ти са напраша. Нар. пес., СбНУ XLVI, 115. Шия без напръстник.
4. За означаване, че нещо се извършва, става при отсъствието на известни условия, обстоятелства. Противоп. с. Той беше осъден без съд, без формалности, без свидетелски показания и протоколи. Ив. Вазов, Съч. IX, 184. На минутата още селото било предадено на огън от четирите краища, а после се захванал вече сечът без разлика на пол и на възраст. З. Стоянов, ЗБВ II, 151. Без мъка няма наука. Погов. Отсъствува без причина. △ Изчезна без следа. △ Работи без отдих. △ Лъже без срам. △ Мъча се без полза. △ Пише без грешка. △ Говори без прекъсване. △ Това стана без твоето знание. △ Певицата пя без акомпанимент на пиано. △ Дойдоха всички без изключение.
5. За означаване, че някой отсъства от някъде, не взима участие в нещо или не съпътства някого, нещо. Противоп. с. Ако някои из коприщенските чорбаджие дава зефет .., то без хаджи Генча са не може, — хаджи Генчо тряба да е на челото. Л. Каравелов, Съч. II, 7. Бойка бе магьосала сърцето му, и то не можеше да живее без нея. Елин Пелин, Съч. I, 94. „Любе Лиляно, Лиляно, / къде си, либе, да додеш? — / Орото грозно без тебе, / момите питат за тебе!“ Нар. пес., СбНУ XLVI, 251. Ще свършим работата и без тебе. △ Не тръгвай на път без другар. △ Те не могат един без друг.
6. Обикн. пред числит. бройни — за означаване недостиг до определена граница или количество в размер, посочен от числителното. Противоп. и. Стефан погледна часовника си. Наближаваше осем без четвърт. Д. Димов, Т, 269. — Колко лири трябват още? — каза Огнянов. — Без малко двесте лири. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 46. А Йован си му говори: „Брайно Стояне, Стояне, / .. / Саде съм ишел, обишел, / без един града сто града.“ Нар. пес., СбНУ XLIV, 16. Три килограма без сто грама. △ Метър без 5 сантиметра. △ Часът е два без пет (минути).
7. С числит. бройни. При аритметичното действие изваждане — за посочване, че означеното число се изважда; минус. Десет без три е равно на седем (10 – 3 = 7).
◇ Без време. Разг. 1. Преждевременно. Кръстевица беше се съсухрила, беше посърнала и застаряла без време. Г. Караславов, ОХ I, 426. 2. В неудобно време, не навреме. Без време гост от турчин по-лош. Погов. Без друго. Книж. Несъмнено, непременно. Ще ти пиша чрез твоя учител Вардарски. Иди при него след петнайсет дни и ако дотогава няма писмо от мене, отивай през два-три дни, докато се получи. Аз ще пиша без друго. Д. Талев, ПК, 503-504.
Без малко. За посочване, че действието е пред непосредно осъществяване, но не се е осъществило; малко остана да, насмалко, едва. Зави му се свят и без малко не се струполи на земята. Ст. Загорчинов, ДП, 141.
Без мяра (мярка). Прекалено много, прекомерно. Сякаш виното, което се лееше без мяра, изми враждите и спомена за нанесените рани. Ст. Загорчинов, ДП, 29. Али Пехливан се настърви. Като мечка стръвница обикаляше села и колиби, грабеше без мярка, биеше де кого
