Page:RBE Tom1.djvu/1066
лозарство, градинарство, бъчварство. Ил. Блъсков, ДБ I, 17.
БЪЧВАРЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от бъч-вар; млад бъчвар. Тръпки преминаха, по снагата на бъчварчето, като виждаше кръстосаните им погледи. Тук се кроеше нещо лошо, тъмно, нечисто. Ст. Даскалов, БМ, 59-60.
БЪЧВЕ, мн. -та, ср. Диал. Умал. от бъчва; бъчвичка.
БЪЧВЕН, -а, -о, мн. -и. Радко. Прил. от бъчва. Бъчвен обръч.
БЪЧВИЦА ж. Рядко. Умал. от бъчва; бъчвичка. Зашета зад тезгяха, сръчно наточи от новата бъчва половин кана пенливо кехлибарено вино... — Заповядай докторе. Наздравичката! Тая вечер ми търкули-ха бъчвицата. Виждаш ли какво е жълто! — Като праскова. А. Каралийчев, НЗ, 103.
БЪЧВИЧКА ж. Умал. от бъчва; малка бъчва, бъчвица. Те напълниха кофата си с вода от бъчвичката и я изляха в оризището. П. Бобев, ГЕ, 47. Двете момичета следяха ятата настръхнали.. И като че ли за потвърждение на страха им,., от средния бомбардировач се откъсна нещо.., прилично на бъчвичка. Ем. Коралов, ДП, 106. Раз-шетал се свети Петър /../ та си пробил три бъчвички, / та напълнил три бъклич-ки, / та калеса всички светци. Нар. пес., СбВСт, 41.
БЪЧВИЩЕ, мн. -а, ср. Увел. от бъчва; голяма бъчва.
БЪЧВОВИ`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Който има форма на бъчва; бъчвооб-разен, бъчвоподобен. Когато и горната, и долната част на гръдния кош са разширени, формата му става бъчвовидна. М. Василев, ВБ, 36.
БЪЧВООБРАЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Който има форма на бъчва; бъчвови-ден, бъчвоподобен. Не по-възрастна от 40 години, рентиерката тежеше около 120 килограма. Върху бъчвообразното й тяло стоеше малко млечнобяло лице със сило на-червени дебели устни. Ив. Мирски, ПДЗ, 178. По форма ролките, употребявани в лагерите, могат да бъдат цилиндрични, конични, бъчвообразни и иглени. Маш. IX кл, 112.
БЪЧВОПОДОБЕН, -бна, -бно, мн. -бни, прил. Който прилича по форма на бъчва; бъчвовиден, бъчвообразен.
БЪЧКАМ, -аш, несв., прех. Диал. Блъскам, тласкам. Дядо Добри., спеше на гумното да вар ди купена от геранския волски бик.. На харманите той не правеше голяма пакост с яденето си, но бъчкаше купните с рога и ги разваляше. Ц. Гинчев, ГК, 330. Без да знай, Колумб имаше злощастието да влезе между тия воюващи вълни, които тозчас начнаха да бъчкат корабите им насам-нататък. П. Кисимов, OA I (превод), 106. бъчкам се страд. Ветровете реват и разлюлените кораби са бъчкат тук-таме от вълните, понякога издигани дор до облаците. П. Кисимов, OA I (превод), 62.
БЪЧКАНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от бъчкам и от бъчкам се; блъскане.
БЪЧНА. Вж. б ъ ч в а м.
БЪЧОНКА ж. 1. Неголяма бъчва за вода, вино, ракия и др. Десетина бъчонки на двуколки с по един кон и един пожарникар на капрата носеха в луд бяг водата за гасе-не. П. Мирчев, СЗ, 40. Прохор беше извадил малка бъчонка с водка, прикрепи я върху две тухли и започна да точи. П. Славенски, ПЩ, 480. Напълни малката бъчонка, дигна съдината, с която наливаше виното, почерпи се и каза на Младена. К. Петканов, БД, 25.
2. Количеството течност, което се вмества, съдържа в такъв съд. Излях две бъчонки вода във варта. — От рус. бочонок.
БЪЧОНКАДЖИЯ, -йята, мн. -ии, м. Рядко. Човек, който превозва бъчонки с вода. Прясна водица, мирна главица! — възвестява пристигането си бъчонкаджията бай Димитър Славов. ОФ, 1950, бр. 1835, 4.
БЪША ж. Лъжа; бъх. „Море Бодгане, Богдане,.. / колко си кръви направил?“.../А Богдан си му говори: Море кадио, кадио, / да бъшем, бъша не лови, /нело чем право да кажем. Нар. пес., СбНУ XLIV, 340.
БЪША, -иш, и — еш, мин. св. -их, несв., прех. и непрех. Диал. Прикривам, укривам някого или нещо с премълчаване или отричане. — Този человек, господа съдници, видите, че не бъши нищо от онова за което ся обвинява. П. Р. Славейков, ЦП III (превод), 81. „Море Богдане, Богдане,.. / колко си кръви направил?“ /../ А Богдан си му говори: Море кадио, кадио, / да бъшем, бъша не лови, / нело чем право да кажем. Нар. пес., СбНУ XLIV, 340.
БЪША СЕ несв., непрех. Диал. Крия се, спотайвам се. Стига се бъши зад другите в темпото, излези напреш да те видим кой си! БД 1,71.
БЪШЕНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от бъша и от бъша се; укриване.
БЪЩЕНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от бъщя и от бъщя се; бъхтене.
БЪЩЯ, -иш и — еш, мин. св. -их и — ах, несв., прех. и непрех. Диал. Бъхтя. Ако си баща, не си сал да бъщеш. П. Р. Славейков, БП I, 23. Вечер. Пак не ся прибират всички в къщи.. / И замръкнал пътник тъмнините бъщи. П. Р. Славейков, Г, 1886, бр. 11, 184. бъщя се страд.
БЪЩЯ СЕ несв., непрех. Диал. Бъхтя се. Тръгнах аз от къща в къща / със просия да се бъщя. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 161.
