Събр. съч. V, 159. Двама турци бяха повалили животното на земята. То се бъхтеше в ръцете им, напираше с все сила и искаше да се отскубне, като издаваше неистови грухтения и квичене. Д. Спространов, С, 94.* // Мятам се, тръшкам се поради физическа или душевна болка; мъча се, измъчвам се. — Болна съм, дружки, зла болест ме бие, / .. Яна низ пътя се бъхти, превива; / като веда е — ни мъртва, ни жива. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 28. И няма мир в душата на дядо Дима; лута се той по двора, бъхти се в легло, не спи, не яде… Ц. Церковски, Съч. III, 169. Никой не може да му стори зло. Ти не се бъхти, не давай зла мисъл да те надвие, а то всичко ще си намери улей да оттече. М. Смилова, ДСВ, 182.
2. Мъча се, трудя се пряко сили; трепя се, блъскам се, бъхтя. От ранна пролет до късна есен хората се бъхтеха на полето — по нивите, лозята и градините. Цв. Минков, МЗ, 7. Защо не се прибереш като хората, че да се отмориш. Цял ден се бъхтиш по кърищата. А. Каралийчев, СР, 59. — Аз да се бъхтя като грешен дявол, пък те да ми ядат трудеца! Ст. Марков, ДБ, 230.
3. Диал. За сърце — бия, тупам. Той вече отдавна не беше виждал девойката така отблизо, отпреди заболяването й. И като да я виждаше за пръв път — с такава сила се бъхтеше сърцето му в гърдите. Д. Талев, ГЧ, 318.
◇ Бъхтя си ангелите (главата). Разг. 1. Мъча се да разбера, да разреша нещо трудно, да намеря някакъв изход. — Бъхтя си ангелите над таз зацапана хартийка, дето нищо не й се отбира. Ст. Марков, ДБ, 9. И ето на`, седя сега и си бъхтя главата! Какво да правя? Д. Немиров, Д N 9, 100. 2. Дълбоко съжалявам за нещо сторено погрешно.
Бъхтя си акъла (ума). Разг. Мъча се да разбера, да проумея или разреша нещо. Старата изтръпваше от дълбок мъчителен страх, бъхтеше си ума и не можеше да разбере защо животът ставаше все по-тежък, по-сложен и по-объркан. Г. Караславов, ОХ IV, 65.
— Друга (диал.) форма: бъ`щя.
БЪ`ЧВА ж. 1. Голям дървен съд с две кръгли дъна, направен от извити дъски, стегнати с обръчи, който служи обикновено за съхраняване на вино или ракия. Косерката беше налял в Болецовата мааза пет бъчви с червено вино, три — с бяло и две — с пелинаш. Ц. Гинчев, ГК, 348. Малко брашно остана в хамбарите и твърде малко вино в бъчвите. Й. Йовков, Разк. II, 121. И образува се една странна процесия в нощта, .. Мъже с фенери в ръце, с талиги и волски кола, натоварени с бъчви за вода. Ив. Карановски, Разк. I, 15-16. Там Марко, луд делия, / седем краля угощавал, / девет бъчви със ракия, / на ден с тях е изсушавал. Ив. Вазов, Съч. IV, 143-144.
2. Количеството течност (обикн. вино, ракия), което се вмества, съдържа в такъв съд. — Цяла бъчва изпиха! — мърмореше баба. Д. Талев, СК, 78-79. Голям Сечко, Малък Сечко и баба Марта — два братя и една сестра, имали общо лозе. От него те изкарвали три бъчви вино — на всекиго по една. Елин Пелин,* ПР, 141. Заприказваха си те за нивите, .., за виното — кой колко бъчви е изкарал и по колко го е налял. Т. Влайков, Съч. III, 274. На друм седи църно Вагре / .. / на ден пийе девет бачви, / девет бачви руйно вино. Нар. пес., СбНУ II, 5.
◇ В бъчва да влезе, сух ще излезе. Диал. Ирон. Голям пияница е.
Дебел като бъчва. Разг. Много дебел.
Душата му вони на бъчва. Диал. Голям пияница е.
Като (сякаш) от (из) бъчва (излиза). Разг. За глас — който боботи, кънти. Този младеж виждах за пръв път. Направи ми впечатление изкривеното му лице .. и дебелият му глас, който излизаше сякаш от бъчва. Сл. Трънски, Н, 290.
— Други (диал.) форми: бъ`чова, бъ`чева.
БЪ`ЧВАМ, -аш, несв.; бъ`чна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. бъ`чнат, св. прех. Диал. Изведнаж блъскам, бъчкам; блъсвам. Жукът молил орела да не погубва молебника му… А той гневно бъчнал жука с крило, дръпнал заяца и го изял. П. Р. Славейков, ЕБ (превод), 7. Дан [дано] ти бъчнат кавето. СбНУ XIV, 211. бъчвам се, бъчна се страд.
БЪ`ЧВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от бъчвам и от бъчвам се; блъсване.
БЪЧВА`Р, -ят, -я, мн. -и, м. Занаятчия, който прави бъчви, бурета, каци и други подобни съдове. Стефан ми каза: — Моят прадядо е правил кораби за гроздето и бъчви за виното на старите лози. Дядо ми и баща ми също бяха бъчвари. А. Каралийчев, ПД, 14-15. Бъчвари, .. вече огласяха околните улици с триони, рендета и чукове. П. Здравков, НД, 14.
— Друга (диал.) форма: бъчева`р.
БЪЧВА`РИН мн. бъчва`ри, м. Простонар. Бъчвар. От горната махала долита глухо бумтене, .. Лазар бъчваринът стяга бъчвите и корабите с нови обръчи за новото вино. А. Каралийчев, С, 296.
БЪЧВА`РКА ж. Жена на бъчвар.
БЪЧВА`РНИЦА ж. Работилница на бъчвар. В тоя следобед Христининият баща стягаше една каца в бъчварницата си — старо дюкянче с дървени кепенци и с висок праг. Ем. Станев, ИК I-II, 170.
БЪЧВА`РСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от бъчвар и от бъчварство. Под бъчварско производство се разбира производството на всички видове дървени съдове с кръгла, цилиндрична или овална форма. В. Цветков и др., МТД, 3. Бъчварски дъги. Бъчварска работилница. Бъчварски цех.
БЪЧВА`РСТВО, мн. няма, ср. Занаят на бъчвар. Повечето от тях се занимаваха с
