БЮДЖЕ`Т м. 1. Предварителна равносметка за паричния приход и разход на държава, предприятие или учреждение, обикновено за една година, както и за неговото разпределение за бъдещите нужди. Ястребов и тоя път бе отказал да отпусне половината от предвидените по бюджета пари. Ем. Манов, ДСР, 346. След това трябва да пишем на банката — да искаме свръхкредит, тъй като по параграфите на бюджета, гласуван за станцията, за тази година не са предвидени суми за строеж. А. Гуляшки, МТС, 115. Обещана ми е положително книговодителска длъжност, чакам само да мине новият бюджет. Св. Минков, РТК, 100. Закон за държавния бюджет. Приходен бюджет. Разходен бюджет. Общински бюджет. // Стесн. Сумата, за която се прави предварителната равносметка. Ами войската, която поглъща една третя от целия бюджет, необходимо ли е да бъде толкова? Т. Влайков, РП I, 151.
2. Разг. Предварително разпределение на приходите и разходите на човек, семейство или малък колектив. Всеки месец той си прави бюджет, който разпределя по пера. П. Вежинов, ДМ, 48. Наистина понякога у нас се намираше и одеколон. В скромния партизански бюджет за него не се предвиждаха средства. Той идваше обикновено с новите партизани. Сл. Трънски, Н, 242-243. // Стесн. Сумата, за която е направено предварително разпределението. Вълко записа новия член на семейството в инвентарната книга и му отдели от бюджета малка сума за фураж през зимата. Ем. Станев, ПЕГ, 108. // Разг. Финансова възможност. Бюджетът ми не позволява.
— От англ. budget през рус. бюджет. — Държавните закони на Османската империя (превод), 1871.
БЮДЖЕТА`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Спец. Който урежда, изготвя държавния бюджет. — Кой иска думата за общи разисквания? — .. — Нека се изкажат по-напред изпечените бюджетарни дейци — подхвърли Мулетаров. А. Каралийчев, НЧ, 53. Бюджетарна комисия.
— От фр. budgétaire.
БЮДЖЕ`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Който се отнася до бюджет. Бюджетно финансиране. Бюджетни средства. Бюджетна комисия. Бюджетен дефицит.
БЮДЖЕТОПРОЕ`КТ м. Финанс. Проект за бюджет, който подлежи на одобрение; проектобюджет.
БЮЛБЮ`Л м. Диал. Славей. Че като откъртила гласенце, славей да речеш — нищо не е! Тя чурулика като анадолски бюлбюл… Д. Немиров, Б, 110. До късно стояхме в градинката на едно кафене .. Един бюлбюл чурулика над главите ни. А. Каралийчев, С, 34. На трендафила до три бюлбюля: / Бюлбюли пеят, дюля люлеят. Нар. пес., СбНУ XXVII, 178.
— Перс. през тур. bülbül. — Други форми: билбю`л и билби`л.
БЮЛБЮ`ЛЧЕ, мн. -та, ср. Диал. Умал. от бюлбюл; малък бюлбюл, славейче. Пък и тази хубава мома Райка, .., една шареничка такава и лекичка като пеперудка, която цял ден шеташе на двора и пееше като бюлбюлче. Хр. Миндов, СбЦГМГ, 416. Бюлбюлче пуе, Радо, бюлбюлче пуе / в мала градинка. Нар. пес., СбНУ XV, 18.
— Други форми: билбю`лче и билби`лче.
БЮЛЕТИ`Н м. 1. Кратко официално съобщение, което се прави обикн. периодически и съдържа важни известия от интерес за обществото. Отначало той им четеше бюлетините на фронтовия вестник и по-важните статии на ежедневниците от родината, но по-късно усъвършенствува системата си. П. Вежинов, BP, 219. — Добро утро, господин Легрен! — се поклони Мандер и подаде цял куп книжа — борсовите бюлетини. П. Спасов, ХлХ, 10. Когато Жуковски написал последния бюлетин за края на великия човек [Пушкин] и го изнесъл на улицата, .., стотици очи на петербургски граждани, .., се впили в злокобното известие. А. Каралийчев, С, 123-124. Метеорологичен бюлетин. Информационен бюлетин.
2. Периодично издание, което съдържа сведения с определен характер. Чрез реферативните бюлетини, .., българската научна мисъл получава все по-голямо признание в чужбина. ВН, 1960, бр. 2836, 4. Софийският партиен кабинет издава ежеседмично в помощ на пропагандистите осведомителен библиографски бюлетин, в. който са посочени по броеве и дати и са подредени тематически по-важни статии, излезли в нашите и съветски вестници и списания. РД, 1950, бр. 254, 2. // Периодично издание, съдържащо сведения за работата на някое учреждение. Издателствата „Наука и изкуство“ и др. започнаха издаването на свои печатни бюлетини и каталози. ОФ, 1958, бр. 4319, 3. Бюлетин на Българската академия на науките. Бюлетин на БТА.
— От фр. bulletin.
БЮЛЕТИ`НА ж. Листче с имена на кандидати — за тайно гласуване при избор. Наближаваше денят, когато народът трябваше да си каже думата — за монархия ли е или за република .. Трябваше да се разясни на хората, преди да пуснат бюлетината си, за кого трябва да гласуват. А. Станоев, П, 97. Избирателна бюлетина. Бяла бюлетина. Недействителна бюлетина.
— От фр. bulletin.
БЮЛЕТИ`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни. Рядко. Прил. от бюлетина.
БЮЛЕТИ`НКА ж. Умал. от бюлетина. Само правото да ни дадат. Бюлетинките да дойдат, па ще видиш къде сме и какво
