моя работа, или проявявам ненужен интерес към нещо. — Я да вземеш да й кажеш да си се прибере вече. Работила, що работила там, стига й толкоз... — Не си клекнала толкоз, една манджа все ще сготвиш. И не си бъркай гагата, дето не трябва! И. Петров, НЛ, 111. Впрочем, ние сме далеч от мисълта да преустройваме света и да си бъркаме носа в частния живот на хората, затова ще тръгнем по общото течение и занапред ще наричаме нашите герои също Бе-ба и Буби. Св. Минков, РТК, 81. Какви ще ги бъркам. Разг. Нямам друг изход, принуден съм така да постъпя. — Майор Узунов избягал с другарите си на лодка по Дунава. Бае Атанас зина: — Как тъй? Защо? — Е, навили му вече, какви ще ги бърка? Юрнал е сега свят на Дунава: ще го хванат. А. Страшимиров, А, 321. Не бъркай трици. Разг. Не дрънкай глупости, не клевети. — Гдето ще рече, ти си видел, когато е избухнал огънят, чакай барем да кажа на бея, да те изпита... — Хаско, извикаха няколко цигани, не бъркай такива трици, че стига и ние няколко души да намигнем за тебе... Знаеш ли, какъвто е сърдит, ей сега ще те насече на късове и ще те даде на псетата... Ц. Гинчев, ГК, 297. Трици бъркам за някого. Разг. Ирон. Съвсем не ме интересува някой, не ми е притрябвал, не го обичам.
БЪРКАМ3, -аш, несв., прех. Диал. Търся. Ми се спущи млади Стоян, / стомна барат, стомна немат, / вода барат, вода не-мат, / вино бърка, не се найде. Нар. пес., СбБрМ, 359. Излегло му едно орле, / грабнало се со дедото, па го дигна со се опинци, /../Фати баба да го бъркат/да го бърка, да си плаче, / да си вика со гласове: / „Камо ми го пеливанот!“ Нар. пес., СбБрМ, 371.
БЪРКАНЕ1, мн. няма, ср. Отгл. същ. от бъркам1 и от бъркам се. Започна трескаво бъркане по всички джобове.
БЪРКАНЕ2, мн. няма, ср. 1. Отгл. същ. от бъркам2 и от бъркам се2. Славян Дой-ков бъркаше мармелада.. Славян Дойков остави бъркането и се провикна весело. Д. Ангелов, ЖС, 145. Ако едър пясък се разбърка с вода, той се утаява почти веднага, щом бъркането престане. Хим. IX кл, 1950, 35. И от друга една страна, бъркането на поета непосредствено в практическите деятелности на живота е съдбоносно за него. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 360. 2. Диал. Храна за прасе, приготвена от треви и трици, разбъркани с вода. Дядо Върбан ще излезне само да накълца вършини и да тури сенце или сламица на добичето, а баба Наца да гребне водица и даде бъркане на прасето. Ст. Даскалов, СД, 197. Къде е Орлица? — По градиняка — обади се стрина Крема, която правеше бъркане за прасето. Ил. Волен, ДД, 69.
БЪРКАНЕ3, мн. -та, ср. Диал. Отгл. същ. от бъркам*; търсене.
БЪРКАНИКА ж. Диал. Безвкусно ядене, сготвено от безразборно смесени зеленчуци; буламач. Другата гозба е някаква неизвестна, безименна бърканика — буре-ния, която изпуща пара. Ив. Вазов, Съч. ХП, 79.
БЪРКАНИЦА1 ж. Диал. Разг. Бъркотия. Изведнъж, всичката бърканица от хора в широкия коридор се превръща в сива мъгла и Слави тръгва всред нея, без да знае накъде. Д. Немиров, Д № 9, 166. И ето ме сега в това езеро, в това блато от тежка и лепкава мъгла, измъкнал се по чудо от колелетата на влака, заплетен в бърканицата от тараби, стари къщи и разградени дворове с чешми и бараки. С. Северняк, ВСД, 143-144. И близо, и далеч по завалния склон, /.., се емна и подхвана / борбата, и такваз смутевица настана / и бърканица, че не знаеше ни кой / напада, нито кой се брани. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 232. — Я затуй съм дошел у София. Да я спася... Много лошо щеше да стане, много бърканици, бозгуни, убийства и смърти... Земята щеше да се разтвори и сви да погълне... Ив. Карановски, Разк I, 189.
БЪРКАНИЦА2 ж. Диал. Мътеница, ай-рян. — Какво ще похапнеш?.. — Има кисело мляко, има бърканица, има сланинка. Г. Караславов, ОХ Ш, 174-175. Върнах се аз, опържих яйцата, нарязах салата, разбих бърканица от киселото мляко, а тя [жена ми] —мълчи и чака. Г. Краев, ВН, 1966, бр. 4636, 6.
БЪРКАЧ1 м. Рядко. Работник, който бърка, разбърква кал, вар и др. под.
БЪРКАЧ2 м. 1. Рядко. Бъркачка2 (в 1 знач.). Като знае един да готви, той учи другите, че после всеки наред готви и който развали ястието, с бъркана го изсипват на главата му. Ц. Гинчев, ГК, 78. 2. Техн. Част от машина или апарат, която служи за разбъркване, обикн. при приготвяне на смес. Под действието на механичната сила на бъркана и бързото охлаждане настъпва кристализирането на мазнината. Н. Димов, и др., ТМ, 76.
БЪРКАЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Техн. Който се отнася до бъркач2 (в 2 знач.) или бъркачка (в 3 знач.). Бъркачно отделение. Бъркачни лопатки. Бъркачна ос.
БЪРКАЧКА1 ж. Работничка, чиято работа е да бърка, разбърква нещо.
БЪРКАЧКА2 ж. 1. Голяма лъжица, с която се бърка и разлива яденето по съдовете; бъркач2, бъркалка. В предприятието от началото на годината досега са произведени с икономисани материали 7,413 тенджери,.. сапунерки, черпаци, бъркачки за мляко и др. ВН, 1960, бр. 2681, 2. 2. Разш. Предмет (лопата, дърво и др.), с който изобщо се бърка нещо (вар, хоросан и др.).
