Page:RBE Tom1.djvu/1061

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
Корекцията на страницата е одобрена


3. Техн. Машина, коята служи за разбъркване, обикн. при приготвяне на смес. Магнитна бъркачка. Центрофужна бъркачка. Механизирана бъркачка. Сладоледена бъркачка. Електрическа бъркачка. Перкова бъркачка.


БЪРКО`ТЕНЕ ср. Рядко. Неодобр. Отгл. същ. от бъркотя и от бъркотя се.


БЪРКОТИ`Я ж. 1. Само ед. Безредно движение или безредни действия; суматоха, неразбория. Всички бяха възбудено радостни и нетърпеливо се хвърлиха към колите с материалите. Настана бъркотия. Ефтим крещеше. А. Гуляшки, МТС, 300. За няколко безкрайни мига размесиха се в страшна бъркотия и коне, и ездачи сред силен шум и вик. Д. Талев, С. II, 231. Започваше се отчаяна битка. Гръм. Пукот. Тракане на автомати. Избухвания и бомби. И в цялата бъркотия — охкания на ранени и стенания на умиращи. Ив. Мартинов, ДТ, 193. Отвред се затекоха младежи. Настана голяма бъркотия: всеки се блъскаше, всеки тичаше насам-натам. Св. Минков, СЦ (превод), 51.

2. Само ед. Пълна липса на ред, на порядък; безредие. Той гледаше дивно чудо: дрехите, които си постилаха вечер, и тия, с които се завиваха, бяха бичнати и разпилени из цялата стая .. Като видя тая ужасна бъркотия, Кальо се хвана за косата. Ц. Церковски, Съч. III, 214. Всред безкрайната бъркотия на стаята, иконата изглеждаше още по-хубава, по-светла и по-нова. Й. Йовков, Ж, 1945, 138. // Липса на система, правила в нещо; несистемност. В предговора си [на Българския сборник] Г. Новакович изказва няколко добри мисли по бъркотията, която сега владее в писмений ни език, и за оправата на тая бъркотия. ПСп, 1876, кн. 11-12, 211. Бъркотия някаква са вижда в турската история и непосрещане с българската, колкото са касае до делата с Шишмана. С. Бобчев, СОИ (превод), 39.

3. Само ед. Нарушаване, смущение на някакъв ред, работа, организация, объркване, разстройство. Не остава нищо друго, освен едно: всеки да разбира тая работа, на която се е посветил. Инак ще достигнем до смешение на компетентностите — .. — а от смешение — до бъркотия. Ст. Чилингиров, РК, 41. И това [да разкрием демагогията им] ние трябва да направим толкова повече, като се има предвид, че тия резолюции са взети в едно късо време и са разпратени до всички организации с явната цел да внесат още по-голяма бъркотия в нашите редове. Г. Георгиев, Избр. пр. 203. // Обикн. мн. Объркани, разстроени неща; неуредици, неразбории. В първите дни след пристигането си на гарата Станкулов повярва .., че с помощта на Спасов бъркотиите ще се оправят. М. Марчевски, П, 289. Със съжаление, че си губи времето нахалост, като един ден работи, а десет дни оправя бъркотиите, които е създал Д. Общий с организациите — Левски се изказа против дезорганизаторската дейност и за строга централизация. Г. Бакалов, Избр. пр. 177. Седнали сме тука, община сме, .., оправяме чуждите бъркотии, тоя се жени, оня се развежда, дели се от баща си. Д. Талев, ЖС, 125.

4. Обществено безредие, политическа размирица, междуособици. Навсякъде има бъркотии, размирици. В селата има бунт. Й. Йовков, ЧКГ, 272. В Русия ставали някакви бъркотии, май царя свалили. Г. Караславов, ОХ II, 37. Когато са е захванала бъркотията и клането в Пловдивско, умните и свестните хора потърсили спасение, гдето трябва. З. Стоянов, ЗБВ III, 148. Гърците, като гледаха, че у България стават внътрешни бъркотии, днес стане един нов крал, утре падне, познаха, че му беше времето да се отърват от блъгарите да не ги закачат веч. М, 1857, 76.


БЪРКОТНЯ` ж. Рядко. Бъркотия. Спря той [Ахил] навън от стената, в окопа, но се не смеси / с ахайци, .. и сред троянци страшна бъркотия настана. А. Разцветников, Избр. пр (превод), 34.


БЪРКО`ТЯ, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Рядко. Неодобр. Бъркам1. Стига си бъркотил из чекмеджето.


БЪРКО`ТЯ СЕ, -иш се, мин. св. -их се, несв., непрех. Рядко. Неодобр. Меся се, смесвам се с хората, с другите. — Добре си ни е тук — каза бай Анчо. — Тихо, приятно. Какво ще се бъркотим из хората! И. Петров, ПР,* 117.


БЪРЛИ`В, -а*, -о, мн. -и, прил. Диал. 1. За овца или друго животно — който непрекъснато си върти главата поради заболяване; въртоглав (Т. Панчев, РБЯд).

2. За човек — разсеян, невнимателен, глуповат. — На чуждо място е прекалил в приказките си .. Не е спазил устава. Танчо примигваше .. — Малко съм бърлив, другари, но ще гледам да не се повтарят такива работи занапред… Аз съм влязъл доброволно в партията… Кр. Григоров, ТГ, 125.

3. За човек — зъл, опак, заядлив (Т. Панчев, РБЯд).


БЪРЛО`ГА ж. Леговище на диво животно. И съселът или пък мечката — .. — всяка божа твар има своя хралупа и бърлога. Подгони ли ловец звяра, ще бяга звярът, .., ама накрай ще се докопа до дупката си. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 253. Вълчицата си избира някоя малка пещера или непроходим гъстак, постила бърлогата с мъх, сухи листа, съчки и там ражда вълчетата. Ем. Станев, К, 31. Когато застудее, тя [мечката] се прибира в скрити места в горите — пещери, дупки под корените на дърветата, и си устройва леговище — бърлога. Тук тя изпада в полъсунно състояние, не се движи, не се храни, а повече спи. Зоол. VII кл. 134.