и под.; греша. Тя говореше на Стефана по български, но твърде много се напрягаше, бъркаше думите, употребяваше френски думи с български окончания. В. Геновска, СГ, 268-269. Пред Нели се изсипват цяла шепа дребни пари. Тя ги грабва, брои, бърка, брои. В. Бончева, АП, 142. Колко съм говорил, не помня, но ми казаха, че съм бъркал терминологията ..; не се казвало „наряд“, а държавни доставки, и други подобни. К. Калчев, ДНГ, 21. В долния етаж някой разучаваше на пиано менуета на Падаревски, бъркаше все на един и същи такт, спираше и упорито почваше отначало. М. Грубешлиева, ПИУ, 253. // Непрех. Постъпвам погрешно, неправилно. — Ако питаш мене, ще кажа, че много бързаш веднага след освобождението да нареждаш личния си живот .. Мисля, че бъркаш! П. Славински, ПЗ, 279-280.
4. Прех. Разг. Неправилно смятам някого или нещо за някой друг или нещо друго; смесвам. Близнаците сядат на различни места, защото иначе всички ги бъркат. В. Бончева, АП, 62. Аз по очите познавам човека, не бъркам шмекера с честния. А. Гуляшки, ЗР, 103. Нашите бели лица бяха еднакви за туземците. Те мъчно ни разпознаваха и често ни бъркаха един с друг, особено когато ни виждаха отдалеч. М. Марчевски, ОТ, 360. — У нас се шири едно отвратително предубеждение към българската художествена литература, отричат я, без да я познават, .. — Но защо бъркате такива глупави книжлета с българската литература? — пресече го решително търговският пътник. Г. Караславов, Избр. съч. II, 81. // Не различавам, смесвам две различни неща, обърквам. Аз ги бъркам в спомена си тия няколко дни, които дойдоха по-късно, защото те всички бяха щастливи и всички еднакви в щастието си. Б. Райнов, ДВ, 96. Неговият глас звучеше рязко и диво, от вълнение той бъркаше думите си с непонятни за нея [княгинята] варварски слова. Ст. Загорчинов, ЛСС, 94.
5. Непрех. Разг. С предл. на или с лич. местоим. в дат. и (рядко) прех. Създавам пречки, трудности или неприятности някому, не позволявам нещо да стане, обърквам някого, нещо; преча, затруднявам. Изнапреж бяхте викнали срещу ми, че съм ви бил бъркал. На` сега стоя настрана, работете де! Нареждайте се сами и работете! Й. Йовков, Б, 31-32. Снегът продължаваше да вали .. Мокротата я [лисицата] дразнеше, а тихият, едва доловим шепот, който пълнеше въздуха, и падащият от клоните кит й бъркаха да чува добре. Ем. Станев, К, 39. — Босна, тъй ли било то, че това ли е то приятелство?… Ти да се смееш, пък аз… — Че смей се и ти, кой ти бърка? Ст. Чилингиров, ПЖ, 49. — Аз съм ти казала! Все аз казвам, все аз казвам, все аз съм кривата, все аз ви уча на лошо… Ох, Боже, мили Господьо, защо не си ме прибереш, та да ги не бъркам тия оправни хора?… Г. Караславов, Тат.,* 232-233. Грабят от народа гладен, / граби подъл чорбаджия, / за злато търговец жаден / и поп* с божа литургия! / Грабете го, неразбрани! / Грабете го! Кой ви бърка?/ Скоро той не ще да стане: ний сме синца с чаша в ръка! Хр. Ботев, Съч. 1929, 14. Дайте му [на българския народ], или поне не бръкайте му да са освободи от това варварско племе, с кое той няма нищо общо, и ще видите как ще той да са устрои. СбПер.* п II, 188. бъркам се страд. от бъркам.
БЪ`РКА МИ СЕ несв., непрех. Разг. Изпитвам неприятно усещане за гадене; гади ми се, повръща ми се. Тя започна внимателно да следи как Евгени изчиства гнойната рана .. Но по едно време усети, че й прилошава и че нещо й се бърка, както сама го определи. Д. Ангелов, ЖС, 183. — Разточила съм сладка баница — Яно, не ми се яде, нещо не ми е добре. От няколко дни все ми се бърка, нищо не ми се услажда. К. Петканов, X, 103.
БЪ`РКАМ СЕ несв., непрех. 1. Намесвам се в нещо, в някаква работа. Боряна:* Тейко! Дай им парите!… По-старият син на Вълчана:* Какво?… Какво да даде? Ти да не се бъркаш. Стой настрана. Й. Йовков, Б, 137. А тя все повече и повече се привързваше към него, защото той я държеше със своята сдържаност, с търпението си, с желанието му да се бърка в живота й. М. Грубешлиева, ПП, 262. От падането си в плен и от страшните часове на кораба свикнах да стоя настрана и да гледам. Да видя какво ще стане. Не се бърках. А. Дончев, BP, 15. // Попречвам, преча за извършването на нещо. Тогава домакинът нарушава мълчанието и произнася с подчертана снизходителност: .. — Е, щом сте се харесали и смятате, че ще можете да живеете заедно, аз няма какво да се бъркам. Св. Минков, РТК, 102-103.
2. Разг. Правя грешка при говорене, смятане, изпълнение на нещо заучено и под.; греша. Бъркаше се, противоречеше си и от всичко, което говореше, много малко се разбираше. Й. Йовков, Разк. I, 221. Една вечер дядо Петър приближи до Стана и го заприказва. Той говореше за времето, за посевите и коситбата, .., но личеше, че мисли съвсем за друго — конфузеше се, бъркаше се и смущаваше. Г. Райчев, Избр. съч. I, 132.
◇ Бъркам акъла (ума, главата) на някого. Разг. Влияя зле на някого, като му внушавам вредни идеи; размирявам.
Бъркам някаква каша. Разг. Причинявам неприятности някому. Омръзна ни да се кланяме пред византийците, .., да се преструваме, че не знаем какви каши ни бъркат със сърбите, пък и венгрите… Мъже искаме да бъдем, мъже и войни, разбра ли? М. Смилова, ДСВ, 61.
Бъркам си гагата (носа) някъде. Разг. Намесвам се, където не трябва, където не е
