Page:RBE Tom1.djvu/275

От Читалие
Версия от 21:01, 24 ноември 2012 на Ботьо (беседа | приноси) (Некоригирана)
(разл) ← По-стара версия | Текуща версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


който изпълнява импровизираните си стихотворения като песенен речитатив при акомпанимента на специален струнен инструмент.

_От рус. акьш от тюрк.

АКИНДЖИ` неизм. м. Остар. Наемен разбойник; шайкаджия. Най-сетне се довлякохме до Смирна и там научих, че Умур събирал акинджии, сиреч наемници, заради Кантакузин. Ст. Загорчинов, ДП, 417. _От тур. akinci 'нападател (за грабеж)'.

АКИНЕЗИ`Я ж. Мед. Неподвижност, парализа.

— Гр. aKivrjaia.

АКЛАМАЦИИ мн., ед. (рядко) аклама-ция, ж. 1. Полит. Приемане или отхвърляне на решение на събрание въз основа на реплики или бурни възгласи, а не чрез гласуване. „От косвените указания правителството може да посочи на едно лице, което, ако бъде избрано енергично, с акламация от Великото народно събрание, може да се утвърди за български княз.“ С. Радев, ССБ И, 444-445. С бурни ръкопляскания и аклама-ции се прие предложението на господин Ме-котелев. Кр. Кюлявков, ОЛ, 12. Предложението се прие с акламация от 80% от при-съствующите депутати. С. Радев, ССБ I, 441.

2. Шумни ръкопляскяния и възгласи като израз на възторг, одобрение, радост. Всички песни на хор „Кавал „ бяха изпращани с ак-ламации. ЛФ, 1958, бр. 50, 3.

— От лат. acclamatio 'викане, приветствуване'.

АКЛАМИРАМ, -аш, несв. и св., прех. Приветствам, поздравявам с акламации. Той [Бенковски] вървеше сега между развълнувания народ, който го акламираше. Л. Стоянов, Б, 99. — Че цяла Румелия ще аклами-ра българското знаме, в това ние не се съмняваме. В. Геновска, СГ, 86. акламирам се izmpad.

От лат. acclamo.

АКЛАМИ`РАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. с&щ. от акламирам и от акламирам се.

АКЛИМАТИЗАЦИОНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Който е свързан с аклиматизация. Аклиматизационна способност. Ак-шматизационни проблеми. ш АКЛИМАТИЗАЦИЯ, мн. няма, ж. ДЗриспособяване на живия организъм (на %век, животно или растение) към нови, непривични за него климатични или други жизнени условия; аклиматизране. Благоприят-тите климатични условия позволяват тук ш се извършва научна работа по изучава-мето, аклиматизацията и отглеждането Ш субтропическите култури. Л. Мелниш-

ПП, 38. Опитите по аклиматизация на vрибите, проведени от учените преди ня-Шолко години, дадоха забележителни резул-Шши. ОФ, 1950, бр. 1813, 1. Аклиматиза-

на човека. Аклиматизация на растенията. Аклиматизация на животните. II Разш. Разг. Привикване на някого към някаква нова обстановка, среда.

акинджи`

— От лат. acclimatisatio през нем. Akklimatisation.

АКЛИМАТИЗИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Приспособявам обикн. животно или растение към нови, непривични за тях климатични или други жизнени условия, аклиматизирам се страд. Опитите доказаха, че е възможно да се аклиматизират в много райони на страната и рибите сьомга (ла-керда), пъстърва,., и есетра. ОФ, 1959, бр. 1813, 1.

АКЛИМАТИЗИ`РАМ СЕ несв. и св., не-прех. За човек, животно или растение — привиквам, приспособявам се към нови климатични или други жизнени условия. За да се аклиматизира и да добие опит на полярен изследовател, Пири предприел няколко похода в Гренландия и в Арктика. ВН, 1959, бр. 2524, 4. // Разш. Разг. За човек — свиквам с нова обстановка, нова среда. — Във въздуха на София — продължи той — има нещо, към което всеки път отново и отново трябва да се аклиматизирам. А. Наковски, МПП, 58.

— От нем. akklimatisiercn.

АКЛИМАТИЗИ`РАНЕ ср. Отгл. същ. от аклиматизирам и от аклиматизирам се; аклиматизация. А за изкуственото развъждане и аклиматизиране на други видове пъстърва досега за Витоша нищо не е предприемано. П. Делирадев, В, 176.

АКМЕЙЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Литер. Модернистично течение в руската поезия от второто десетилетие на XX век, което възниква като реакция на мистиката в символизма и се отличава с простота на стила и възторжено, чувствено отношение към живота.

— От гр. ак(П1 'връх, кулминация' през рус. акмеизм.

АКМЕИСТ м. Литер. Представител на акмеизма. Сред най-известните акмеисти са А. Ахматова и О. Манделщам.

АКНЕ, мн. няма, ср. Мед. Кожно заболяване с образуване на гнойни пъпки главно по лицето, дължащо се на възпаление на мастните жлези, особено присъщо за пубертета; младежки пъпки. Още в пубертета е нужно да се ползват лосиони против акне. СТ, 1999, бр. 26, 24. Хората с акне, изглежда реагират свръхчувствително на нормалните хормонални сигнали на тялото. Леч., 1999, dp. 39, 4.

— От гр. акц11 'връх'.

АКО и съкр. (нар.-поет.) ак' и 'ко, съюз. Понякога ако..., то и (нар. поет.) ако...а то, ако...а. 1. Въвежда подчинено обстоятелствено условно изречение, което обуславя действието на главното изречение; в случай че, при положение че. А. При реално или възможно условие. — Ако се организу-ва нова чета, аз искам да мина с нея в Бъл

275

ако