4. За земя, почва — който дава малко плодове, който не е достатъчно плодороден. Противоп. богат. Бедна земя, оскъдна, гола. Безплодни хълмове, обрасли с ниска трева. Л. Стоянов, X, 75. Бедна почва.
5. Прен. Който няма големи възможности или ценни качества, който не се отличава с голямо разнообразие, широта; ограничен. Противоп. богат. Никаква друга мисъл к$-tpo че нямаше в тоя беден и болен ум. И. Йовков, Разк. II, 71. Когато започна войната със съюзниците, старецът се слиса и бедният му мозък отказа да побере това. Г. Караславов, СИ, 258. И кой беше седнал да казва, че българският език бил беден? Ив. Вазов, Съч. IX, 114. Беден дух. Бедна мисъл. Бедни познания. Беден речник.
6. Обикн. членувано — който буди съжаление; нещастен, клет, злочест. Бедният Балкан [кучето]/ Той изглеждаше неузнаваем сега: отс^абцал, измъчен, с угаснали и влажни очи. И. Йовков, Разк. I, 112-113. Те влизаха в стаята и предпазливо и полека, като при умираещ, .. — Бедната Елка, хубавата невестица, на какво е заприличала! Елин Пелин, Съч. III, 73. Бедният Захари! Дали подозират близките му, майка му, сестрите, братята му, че той няма да се върне вече при тях? JL Стоянов, X, 62. Бедната му стопанка едва ли го виждаше на петях години веднаж. 3. Стоянов, ЗБВ I, 45. Кажи ми, кажи, бедний народе, / кой та в таз рабска люлка люлее? Хр. Ботев, Съч. 1929, 11.
7. Като същ. а) Беден човек; бедняк, сиромах. Противоп. богаташ. Добре е всички да ви храним, но като няма толкова пари!... Затова сме избрали крайно бедните. Ст. Даскалов, БП, 104. Той бе владика, истина, ама се гордееше със сана си и само големците считаше за хора, а сиромасите, бедните, хич и не поглеждаше. Елин Пелин, Съч. I, 34-35. На шестия клас принадлежали многобройните бедни, що имали малко или съвсем нямали нищо. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 272. б) Само членувано. Нещастен човек, който буди съчувствие, съжаление; нещастник, нещастница. Защо се занимавам с тебе, когато тя, бедната, може би в тоя момент бере душа. Г. Караславов, ОХ, 249. бедно ср. Събир. Бедни хора, бедняци. Детинска, невинна от сърце веселия обладава сичките: и старо и младо, и бедно и богато. Ил. Блъсков, ДБ, 78.
О Беден духом. Човек с ограничени духовни интереси и възможности. Беден като църковна мишка. Разг. Много, извънредно беден. Цоко ходеше по чуждите села, лъжеше момите, че е богаташ, а той — беден като църковна мишка. Н. Кирилов, ПД, 83. Бедно и богато. Разг. Множество хора с различно материално състояние; всички.
БЕДЕН м. Диал. Крепостна стена, зид. Си отиде тога ду ри дома, / та си пойде на свой вити порти, / не чекаше майка да из-викнит, / преко беден со коня прескочи. Нар. пес., СбБрМ, 84.
БЕДЕН
— От араб. през тур. beden.
БЕДЕНЕ ср. Отгл. същ. от бедя1 и от бедя се.
БЕДЖЕРДИ`САМ. Вж. беджердис-в ам.
БЕДЖЕРДИ`СВАМ, -аш, несв.-, беджер-ди`сам, -аш, св. и беджерди`ша, -еш, мин. св. беджерди`сах, св., прех. Диал. Сполучвам, успявам да направя нещо. Не ще можеш да го беджердисаш. П. Р. Славейков, РО (превод), табл. 2.
БЕДЖЕРДИ`СВАМ СЕ, несв.\ беджерди`-сам се, св. непрех. Диал. Справям се, нареждам се, успявам. И кой ти е казал тебе, че Господ ся меси в световните работи, тука на тоз свят кой както ся беджердиса. П. Р. Славейков, ЦП, ч. III, 87.
— От тур. begermec.
БЕДЖЕРДИ`СВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от беджердисвам и от беджердисвам се.
БЕДЖЕРДИ`ША. Вж. беджердисвам.
БЕДНЕЯ, -ееш, мин. св. (рядко) беднях, несв., непрех. Рядко. Ставам все по-беден; обеднявам. Противоп. богатея. Я вижте в наше село кои са богати? Живко Турчина, Кърколовци, Къосовци и още няколко фамилии около тях. И колкото те трупат, толкова вие беднеете! П. Здравков, НД, 154. У нас пустеят поприща просторни / за волен труд, земята ни беднее I от мишци и енергии упорни. Ив. Вазов, Съч. III, 137.
БЕДНИК, зват. бедниче, мн. -ци, м. Диал. Мъж, който набеждава, клевети някого; клеветник. О, проклетий бедниче, как можеш да речеш онова, що не е? П. Тодоров, МГ (превод), 17.
БЕДНИЦА ж. Диал. Жена, която набеждава, клевети някого; клеветница. Света Неделя продума: / „Мари Калино, бедни-це, / .. защо си закла, Калино, / вашето конче хранено, / .. та ти набеди зълва си?“ Нар. пес., СбНУ ХХУП, 181.
БЕДНИЧКО. Нареч. от бедничък; не богато. Противоп. богатичко. Бедничко, но спретнато накичената стаичка на Тотка .. пропущаше през прозореца си един златен сноп слънчеви лъчи. Ив. Вазов, Съч. XI, 134.
БЕДНИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от беден (в 1-6 знач.). Противоп. бо-гатичък. Ти знаеш и Цвета, годеницата му, момичето на Гълъб Кацарски. Бедничко е, но и ние не сме богати. Д. Ангелов, ЖС, 152. Като влязоха отново вътре, те послушаха музика от евтиното радио, а после Ирина се прибра в стаичката си — ослепително чиста и бедничка. Д. Димов, Т, 12. Слънцето е веч насред самото небе, то ед
БЕДНИЧЪК
