промича сега тънките си зари, право навръх главите на уморените ни пътници. Беднички! Те не погледват нагоре да видят, че вече пладне заминува. Ил. Блъсков, ИС, 105.
БЕ`ДНО нареч. 1. В бедност, като беден човек; сиромашки. Противоп. богато. Те разполагаха само с две тесни кушетки, на които спяха последователно, .. Живееха скромно, почти бедно и спестяваха всичките си пари. Ал. Бабек, МЕ, 168. // С малко, с недостатъчни материални средства; сиромашки. Противоп. богато. Той беше възстар човек, .. , облечен вехто и бедно. Ив. Вазов, Съч. XI, 79-80.
2. Не колкото трябва, колкото е необходимо; недостатъчно, оскъдно. Противоп. богато. Стаицата, малка и бедно постлана, .., служеше за гостна. Ив. Вазов, Съч. IX, 90. Григор стои на улицата и като че дебне някоя жертва, пристъпва и се взира в бедно осветената улица. Ал. Константинов, Съч. I, 279.
3. Прен. Без духовен живот, с малко, с недостатъчни интереси; ограничено. Народ, който си познае битието и сможе да се изкаже в литературата си, има богат и пълен живот, а без това той живее сляпо, бедно. Н. Бончев, Съч. I, 150.
БЕДНОРИ`Я, мн. няма, ж. Събир. Простонар. Най-бедният слой от населението; беднота, сиромашия, беднотия. Ванко беше някакъв дребен чиновник в околийското управление и живееше в началото на чикмака. С една дума — нито при беднорията в чикмака, нито на главната улица при по-заможните. П. Здравков, НД, 60. Довлякъл още по-големи тефтери. Емнал беднорията. Двама стражари заизкарвали де що намерят добиче по оборите. Кр. Григоров, Р, 54.
БЕ`ДНОСТ, -тта`, мн, няма, ж. 1. Липса на достатъчно материални средства, необходими за съществувание; немотия, оскъдица, беднота, беднотия, сиромашия. Противоп. богатство. Аз посетих по-после тия приоблачни жилища. Каква бедност и окаянство в тях! Хората живеят в непосредствено съседство със скотовете. Ив. Вазов, Съч. XVII, 47. Паднал съм в такава бедност, чтото, освен че съм останал гол и бос, но ся нуждая даже и за насущния си хляб. Хр. Ботев, Съч. 1929, 380. Млада беше тя, живяла бе все в бедност и би искала да има хубав свой дом. Д. Талев, И, 315. Мъчеше ме мисълта за дрехите ми, моите вехти износени дрехи. Чудно — струва ми се, че пръв път през това утро се пробуди у мене мисълта за бедността ми. Г. Райчев, Избр. съч. II, 113. Истинска бедност лъха от цялото му облекло: бяла риза, .., кърпена на много места; джемадан, сиви потури, червен пояс — всичко вето, оръфано, кърпено. Й. Йовков, Б, 161.
2. Обикн. с опред. или предл. на, откъм. Ограниченост в количеството на нещо, недостатъчност от нещо. Противоп. богатство. С малкото количество на планктона е свързана сравнителната бедност на морето откъм риба. Д. Богданов, ТА, 12. В общата оценка за състоянието на съвременната ни драма М. Андонов изтъкна на първо място нейната тематична бедност. Той правилно подчерта, че нашата нова драма още не е успяла да обхване и отрази задоволително разнообразието на нашия живот. С, 1951, кн. 11, 160. Бедност на растителността. // Липса на интереси, познания и под.; ограниченост. Големанов на Н. Попов е страшен и жалък едновременно. Жалък поради своята умствена бедност и парадоксалните си амбиции, но страшен, твърде страшен с паричното си могъщество. НК, 1958, бр. 44, 6.
3. Прен. Обикн. с предл. на. Липса на разнообразие във формата и съдържанието на нещо (изразено със съществителното след предлога); еднообразие, неизразителност. Противоп. богатство. Посетителят в театъра не бива да чува не само употребата на едни и същи думи, свидетелство за бедност на езика, а и думи с менливи ударения. Н. Лилиев, Съч. III, 118. Наистина, няколко къщи и кошари са кацнали в далечината като кръпки към бедността на пейзажа. Л. Стоянов, X, 35.
◇ По бедност. Остар. Безплатно (поради липса на средства, защото е беден, без средства). — Нямам нито петак. Работа няма никъде. Мъжът ми е на фронта, помощта не дават! .. — Ето ти рецептата. Иди отвъд в общинската аптека да вземеш по бедност праховете. П. Здравков, НД, 82-83.
Свидетелство за бедност. Документ за лошо материално положение, издаван в миналото у нас, който е служел за освобождаване от данъци, държавни такси и пр. Баща му нямаше пари да го издържа, а понеже все пак вземаше някаква заплата, не би могъл да извади и свидетелство за бедност, за да не плаща учебни такси. П. Спасов, ХлХ, 83-84.
БЕДНОТА`, мн. няма, ж. Книж. 1. Бедност. По лицето му бе изписана горчива усмивка. Дядо се смееше на себе си, смееше се на ралото, на кравите, на едрата ръжена слама — .., на цялата ни беднота. Кр. Григоров, ОНУ, 47. Между своите не свой, / аз живея в беднота… П. Р. Славейков, Избр. пр I, 174.
2. Събир. Бедният слой от населението; беднория, беднотия, сиромашия. Строго лъщели белите колосани яки на окръжните съветници, трептели сърмените одежди на поповете, отзад плътно се притискала шаячната тълпа на еснафите и градската беднота… Н. Тихолов, ДКД, 130. Редом с котленската беднота в града възниква и чорбаджийството. Й. Радичков и др., ГСП, 147.
