аздиша, -еш, мин. св. азди`сах, св. непрех. Диал. Побуявам, подлудявам от слободия. — Лздисали са — аз ви казвам, аздисали са като презобени коне! П. Тодоров, Събр. пр II, 350. А московецът чака зима; .. ; къпе се в леда като бесен бивол, кога аздиса от много хранене с бурчак. Ц. Гинчев, ГК, 363. Конят е аздисал от седене. Н. Геров, РБЯ I, 6. — От тур. azmak ’буйствам’.
АЗДИ`СВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от аздисвам; подлудяване.
АЗДИША. Вж. азди`свам
АЗЕ и АЗИ лич. местоим. (1 л. ед.). Остар. и диал. Аз. Не плачи, майко, не тъжи, / че станах азе хайдутин. Хр. Ботев, Съч., 5. Моето либе коня седлае / на кяр да иде на Каравлашко; / азе му думам и му се моля: / поседи, либе, тая година, / тая година и тая зима. Нар. пес., Христом. ВВ II, 220. По море се скитам ази, / от пристанище далеко. П. Р. Славейков, Сл, 10. Хубаво любе, Еленке, / ази си, любе, залюбих / цар Кюс-тадинова дъщеря. Нар. пес., СбНУ XLVI, 13.
АЗЕРБАЙДЖАНЕЦ, мн. -нци, м. Азърбайджанец.
АЗЕРБАЙДЖАНКА ж. Азърбайджан-
ка.
АЗЕРБАЙДЖАНСКИ, -а, -о, мн. -и,
прил. Азърбайджански. Нагорни Карабах беше втората по важност тема .. в последвалото посещение на държавния ни глава в азербайджанската столица Баку. ДТ, 1999, бр. 334, 50.
АЗИАДА, мн. няма, ж. Спорт. Международни масови спортни състезания за аматьори от Азия, които се провеждат на всеки 4 години (2 години след провеждането на Олимпийските игри) от 1951 г. насам. Наградата от 100 000 долара за най-добър на азиадата .. ще бъде преведена в Националния олимпийски комитет на Япония. Д, 1998, бр. 290, 14.
АЗИАТЕЦ, мн. -тци, м. 1. Мъж от някой от народите, населяващи Азия. Западните държави са се стреснали от опасното проникване на азиатците в Европа. А. Страшимиров, Съч. V, 191. Както всички южни азиатци, те самоволно се предават на празност, изнеженост, разкошно и разпуснато живеяне. С. Бобчев, ПОС (превод), 245.
2. Стесн. Остар. Турчин. Но върлий азиатец, обзет от ярост дива, .. / сече, гори и роби, обесва и уоива. Ив. Вазов, Съч. I, 23.
3. Прен. Остар. Коварен и жесток човек.
АЗИАТКА ж. Жена от някои от народите, населяващи Азия.
АЗИАТСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до Азия, който е свързан с Азия. А вътре в този гигант [чикагското изложение] са построени стотини павилиони, американски, европейски, азиатски и др. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн.4, 41. Азиатска Турция. Азиатски държави. Азиатски нрави. Азиатски разкош.. 2. Прен. Остар. Коварен и жесток. Ние имаме правителство не за друго, освен да взема глоби, да турчи челяди, .. и да прави сичко, щото и да му наумят азиатските прищевки. С, 1872, бр.47, 378. О Азиатска холера. Мед. Остро заразно стомашно-чревно заболяване с тежка интоксикация и силно обезводняване на организма, появило се първоначално в Индия.
аздисване
АЗИАТЩИНА ж. 1. Качество или проява на азиатец.
2. Остар. Коварство, жестокост.
АЗИ`ЕЦ, мн. -и`йци, м. Остар. Азиатец. Но европейците пак прияли от азийците много полезни работи. Г. Йошев, КВИ (превод), 149.
АЗИ`ЙКА ж. Остар. Азиатка. АЗИ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Азиатски. Съсъди и покъщнина продават. Азийско вино в големи бъчви, солена риба, ..
— все тука иде това [в България]. Н. Рай-нов, КЦ, 96. И в азийските долини никога не щат да живеят други хора, освен чергар-ски и овчарски народи. Лет, 1874, 139. Азийски страни. Азийски бряг.
АЗИ`Л1, мн. няма, м. Нов. Убежище.
— От гр. aovXov през фр. asil.
АЗИ`Л2 неизм. прил. Остар. и диал. Уволнен, отстранен от служба. Снощи стана азил председателят на ахкяма. СбНУ XV, 387.
— От араб. през тур. azil ’уволняване, отстраняване от служба’.
АЗИМУТ м. 1. Астрон. Ъгъл между плоскостта на меридиана на дадена точка и вертикална плоскост, минаваща през наблюдаваното небесно светило, който определя положението му.
2. Геодез. Хоризонталният ъгъл в точката на стоене в посока на часовниковата стрелка между север (юг) и обекта или наблюдаваното светило.
3. Воен. Ъгъл в хоризонтална плоскост от дадена, приета за основна посока, до посоката към даден обект. Започна да наблюдава целта, мъчеше се да определи азимута, разстоянието и височината и`. НА, 1959, бр. 3426, 3. Картен азимут. Георграфски азимут. Магнитен азимут.
— От араб.
АЗИМУТАЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни. Спец. Прил. от азимут. Азимутална проекция. Азимутално число. Азимутален кръг. Азимутално управление.
АЗЛЪК, мн. -ци, м. Простонар. 1. Част от цигаре, мундщук, която има отвор и се поставя в устата; наустник. Акиф ходжа се загледа пред себе си.., след това бързо налапа кехлибарения азлък на чибука си. Д. Не-
азлък
