Хазартен. Из всички страсти, които развалят человеку сърце, няма по-гибелна от страст на азартна игра. С.* Радулов, ГМП (превод), 174.
А`ЗБЕСТ м. Сивобял влакнест огнеупорен минерал с широко приложение в индустрията за изработване на различни огнеупорни изделия, изолационни материали и др. Не поставяйте хладилника близо до готварската печка. Ако това се окаже наложително, то между двете монтирайте плоскост от изолационен материал, например азбест. О, 1977, кн. 10, 42. Такова едно облекло от .. азбест е добро, за да влезе чловек в огъня да избави нещо кога е нужно. Д. Мутева, ЕИ, 123.
— От гр. ᾰσβεστος ’неизгорим’ през рус. асбест или нем. Asbest.
АЗБЕСТИ`Т м. Техн. Материал от азбестови влакна и бяла глина, употребяван за изолация.
А`ЗБЕСТОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е от азбест, в който има азбест. Азбестов прах. Азбестова смес.
2. Направен от азбест. Азбестов плат. Азбестов картон. Азбестов шнур.
3. Свързан с добиване и преработване на азбест. Азбестово находище. Азбестов рудник. Азбестов завод.
АЗБЕСТОЦИМЕ`НТ, мн. няма, м. Спец. Огнеупорен и водонепропусклив пресован строителен материал, получен от цимент с прибавка на азбест, от който се правят тръби, покривни плочи и др.; етернит. Азбестоциментът представлява изкуствен каменен материал. Вл. Брънеков и др., СД, 245. Шпаклованите подове се полагат върху стоманобетонна плоча, азбестоцимент, циментова замазка. Н. Гудев, ПН, 32-33.
АЗБЕСТОЦИМЕ`НТОВ, -а , -о, мн. -и, прил. Етернитов. Азбестоциментови тръби.
А`ЗБУКА ж. 1. Система от букви в установен ред, приети в дадена писменост. — Кажи ми сега, кой изнамерил българската азбука? .. — Нашето А, Б, Райно, кой го написа? .. Райна простря голата си до лакът ръчица, без да каже нещо. Тя показваше на Кирила и Методия. Ив. Вазов, Съч. XXII, 71. Кирилска азбука. Латинска азбука.*
2. Прен. Основни начала, елементарни познания в някоя област на човешката дейност. Но Лукиянов скоро склони Стремски да мине по съдебната част, .. и го прати председател на Никополския окръжен съд, дето Стремски трябваше да захване от азбуката на съдебната наука. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 67. Преди всичко друго нему [на българския народ] е потребна наука, образование, знание, просвещение и азбука в свободата. Хр. Ботев, Съч., 1950, 167.
◇ Морзова азбука. Система от условни знаци от комбинации от тирета и точки за предаване на буквите с телеграфен апарат.
А`ЗБУКЕ, -то, мн. няма, ср. Остар., сега простонар. Азбука. За една кърпа и за една кокошка свършваха при мене азбукето и псалтиря…* П.* Тодоров, Събр. пр II, 339. След като се запознал с азбукето, Константин бил даден в един мъжки метох. Ив.* Шишманов, СбНУ XI, 622. Написват тогава другарите му на панакида азбукето, показват му го няколко пъти и дават му след туй дъсчената плочица, та самичък вече да чете и да учи буквите. Т. Влайков, Пр I, 93.
А`ЗБУКИ, -то, мн. няма, ср. Остар., сега простонар. Азбука. Стига да знае някой азбукито, та той ще може да научи всичко, что пожелае. Й. Груев, СП (превод), 88. Варвари са тези человеци, които живеят постоянно в села .., но нямат писмен език, нито азбуки, нито книги. Ив. Момчилов, МПЗ, 16. Макар и болнав той [Панайот] ходеше на котленското школо, та покрай него и аз засричах азбукито. П. Незнакомов, ЖВ, 4.
А`ЗБУЧЕН , -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който се отнася до азбука. Не са ли липсвали и по-късно врагове на всяка разумна реформа, които да предпочетат някои от предишните азбучни и правописни системи. М. Арнаудов, БКД, 215.
2. Който е разположен, подреден по реда на буквите в дадена азбука. Започваме теоретическите занимания вторник и петък, а за изоставащите аз ще отделям време и в неделя — за извънредни занимания. Сега да започнем записването по азбучен ред. Е. Кузманов, ЧДБ, 51-52. Имената в списъка са по азбучен ред. Азбучен показалец. Азбучен каталог.
3. Прен. Основен, елементарен. Новото съдържание, предложено от новата историческа обстановка, не може да бъде изразено по познатите начини. Това е азбучна истина. Л. Георгиев, ПЛ, 1969, кн. 6, 46. С прости примери той им разясняваше азбучните принципи на политическата икономия. А. Гуляшки, Л, 495.
А`ЗБУЧНИК, мн. -ци, м. Списък на имена, предмети и др., наредени в азбучен ред; показалец. Потрябваха ми две удостоверения от столичната община .. „Ех — мислех си аз с открито гражданско чело .. — ще разгърнат общинските архиви, ще хвърлят един бегъл поглед по азбучника и ще спрат на името ми.“ Г. Караславов, Избр. съч. II, 443.
◇ Телефонен азбучник. Рядко. Специална книга с имената на всички телефонни абонати, по която се правят справки; телефонен указател, телефонна книга.
АЗДИ`САМ. Вж. азди`свам.
АЗДИ`СВАМ, -аш, несв. азди`сам, -аш и
