Б, 105. Азлък на цигарлък.
2. Част от кремъклия пушка или на пищов, където се сипва барут. И мъжът, очуден, имаше крила:/ отзади, до него, жена му любима / гледаше в азлъка пупал дали има. Ив. Вазов, Съч. I, 178. Очевидно това беше ударът на кремика и запалването на азлъка на едно чекмалия оръжие, което не хвана. Ив.* Вазов, СбНУ II, 147.
— От тур. ağızlık.
АЗМА`К, мн. -ци, м. Диал. Мочур, тресавище, млака. Те се криеха из кориите, из небраните царевици, из камъшите и тръстиката на азмаците. Г. Караславов, Избр. съч. X, 40. Вървим сега през един азмак. И като прескачаме от камъче на камъче, аз вече с пълна увереност се държа за ръката на байко. Т. Влайков, Пр I, 207.
— Тур. azmak.
А`ЗО-. Първа съставна част на сложни думи със значение: азот, азотен, напр.: азоамин, азобензол.
АЗОГРУ`ПА ж. Хим. Двувалентна група, съдържаща два азотни атома, характерна за всички азосъединения.
АЗО`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. В съчет.: Азойска ера. Геол. Най-старата ера от историята на земята, през която няма следи от организми; архайска ера.
— От гр. ᾰζωος ’който е без живот’.
АЗОСЪЕДИНЕ`НИЯ, мн., ед. (рядко) азосъедине`ние, ср. Хим. Органични съединения, съдържащи азогрупа, много от които се използуват като багрила.
АЗО`Т м. Хим. Химически елемент N — газ без цвят, вкус и миризма, по-лек от въздуха, не гори и не поддържа горенето и е главна съставна част на въздуха (79%), на белтъчните вещества и на много химически съединения.
—От гр. ἀ ’не, без’+ ζωή ’живот’.
АЗО`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Хим. Който съдържа азот. Азотен окис. Азотни соли. Азотна киселина. Азотни съединения. Азотни торове.
2. Предназначен за получаване съединения на азота. Азотен завод.
◇ Азотно хранене. Агрон. Подхранване на почвата с вещества, съдържащи азот.
АЗО`ТЕСТ*, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Който съдържа азот. Азотеста е оная храна, у която в състава има най-много азот. КН, 1873, кн.* 5, 9.
АЗОТИЗА`ЦИЯ, мн. няма, ж. Техн. Насищане на повърхностния пласт на стоманени изделия с азот, за да им се придаде по-голяма твърдост; нитриране, азотиране.
АЗОТИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Техн. Насищам повърхността на стоманени изделия с азот. азотирам се страд.
АЗОТИ`РАНЕ ср.* Техн. Отгл. същ. от азотирам и от азотирам се.
АЗОТИ`СТ, -а, -о, мн. -и, прил. В съчет.: Азотиста киселина. Хим. Нетрайна едноосновна слаба киселина, която съществува само във водни разтвори или па`ри, с известно приложение в химическата промишленост. Азотистата киселина е нетрайна и се разлага на азотна киселина, азотен окис и вода. Хим. VIII кл, 1958, 87.
— От рус. азотистый.
АЗО`ТНО-. Първа съставна част на сложни думи със значение: азотен, напр.: азотно-калциев, азотно-кисел, азотно-кислороден и др.
АЗО`ТНОТОРОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Предназначен за получаване на изкуствени торове, съдържащи азот. Азотноторов завод.
АЗО`ТОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Азотен.
АЗОТОГЕ`Н, мн. няма, м. Хим. Вид азотен тор, който съдържа специални микроорганизми, със свойство да усвояват атмосферния азот. Азотоген .. този бактериален тор се получава .. по изкуствен начин и се разпространява в бутилки. Осн. сел. стоп. VIII и IX кл, 27.
АЗУ`Р мн. няма, м. Синя боя, употребявана при изследвания в микробиологията.
— От перс. през араб. lazaward , през фр. azur.
АЗУ`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни. Рядко. Прил. от азур; азуров.
АЗУРИ`Н, мн. няма, м. Хим. Тъмносиньо багрилно вещество.
— От араб. през фр. azurine.
АЗУРИ`Т, мн. няма, м. Минер. Естествен меден карбонат със светлосин цвят, който се използува като синя боя и за добиване на мед.
АЗУ`РОВ, -а, -о, мн. -и. Рядко. Прил. от азур; азурен.
АЗЪ`Р нареч. Диал. Хазър. Сега, азър има тук майстори, .., с един захмет барем и мойта беля да откарам. Т. Влайков, Съч. III, 193-194.
АЗЪ`РБАЙДЖАНЕЦ*, мн. -нци, м. Мъж от основното население на Азърбайджан.
АЗЪ`РБАЙДЖАНКА* ж. Жена от основното население на Азърбайджан.
АЗЪ`РБАЙДЖАНСКИ*, -а, -о, мн. -и. Прил. от азърбайджанец и от Азърбайджан.
АЗЮ`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Остар. Книж. Лазурен. В средата на градината, между два водопади, са издигаше един околчест салон .., на когото азюрния свод, населен със златни звезди, представляваше сичките съзвездия на планетите. И. Адженов, ВК (превод), 29.
— От фр. azure.
АИ`Д, мн. няма, м. Остар. Подземно царство; преизподня, ад. И Посейдон, властителят
