Page:RBE Tom1.djvu/255
щи вечерята ни беше много сиромашка, сега ще имаш и пиле, и аджем пилаф. Ив. Вазов, Съч. N11, 119.
— Тур. асеш.
АДЖЕМИН, мн. аджеми, м. Остар. Аджем, персиец.
АДЖЕМСКИ, -а, -о, мн. -и. Остар. Прил. от аджем; персийски. Миндерите му [на новия сарай] бяха по-тесни и постлани с аджемски килими. Ц. Гинчев, ГК, 29. — В село тая вечер ще ядем аджемски пилаф и баклава. Ив. Вазов, Съч. XII, 137. От буй-ний пламък светна / пристегнатий на кръст аджемски лют ханожар. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 32.
АДИАБАТА ж. Техн. Кривата, изразяваща графично адиабатната промяна в състоянието на газа.
АДИАБАТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Техн. Който става, който се извършва без обмяна на топлина с околната среда; адиабатичен, адиабатически. Адиабатен процес. Адиабатна изолация. Адиабатно свиване на газ. Адиабатни промени в състоянието на газа.
— От гр. ὰδιάβατος ’непроходим’.
АДИАБАТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Техн. Адиабатен. Адиабатична атмосфера. Адиабатично сгъстяване.
АДИАБАТИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Техн. Адиабатен. Адиабатически процес.
АДИАБАТИЧНО. Техн. Нареч. от адиабатично; адиабатно.
АДИАБАТНО. Техн. Нареч. от адиабатен; адиабатично.
АДИДАСКИ мн., ед. (рядко) адидаска ж. Разг. Нов. Вид маратонки, произведени в германската фирма за спортни стоки „Adidas“. Купих си нови адидаски.
— От нем. собств.
АДИЕКТИ`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, Прил. Езикозн. Адективен.
От лат. adjektivus .прилагателно,.
^ АДИНАМИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Книж. Безсилен, немощен, слаб.
&; АДИНОРМ м. Апт. Лекарство, което се произвежда от растението горицвет (Adonis vernalis) и се използва за лечение на З&рдечни заболявания. Подобни растения mj C действие върху сърцето има много у шс. Познат е горицветът, от който се Щрошвежда препаратът адинорм. К, 1964,
АДИ`О межд. Разг. Сбогом. ■■ го^т. addio.
jp^ АДИТИВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. ' ^leu,m Който е получен от прибавяне, съби-или става чрез прибавяне, прилагане.
muewo смесване на цветовете. Адити-
начин за получаване на цветно изображение.
— От лат. additivus ’който се прибавя; прибавен, приложен’.
АДИТИ`ВНО СТ, -тта, мн. няма, ж. Спец. Свойство, качество на адитивен.
АДМИНИСТРАТИ`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. 1. Който е свързан с администрацията като система от изпълнителните органи на държавно управление. През време на византийското робство Плиска не била вече голяма крепост, но продължавала да бъде важен административен център. Ст. Михайлов, БС, 49. Административно деление. Административна единица. Административен район. Административно учреждение. Административна длъжност.
2. Който се занимава с администрацията в държава, селище, учреждение. Административни органи. Административни власти. Административен апарат. Административен персонал. Административно ръководство. Административни служители.
3. Който става по разпореждане на изпълнителните органи на властта. Какво ли не предприели хората, да се спасят от Мишо-вата любознателност. . Давали му покани за примиери, приеми, коктейли. . И административни мерки взели. Л. Янов, СЗ, 7. Административен надзор. Административна наредба. Административен акт.
О Административно право. Юрид. Дял от правото, което се занимава с регулиране на реда и отношенията в областта на държавното управление.
АДМИНИСТРАТИ`ВНО нареч. 1. По отношение на администрацията, на изпълнителните органи на управлението. Административно страната се дели на окръзи и околии.
2. По начин, присъщ на администрацията; по административен ред, начин. На някои места в страната задачите по прибиране на реколтата се движат административно.
АДМИНИСТРАТИ`ВНО-. Първа съставна част на сложни думи със значение: административен, напр.: административно-икономически, административно-ръково-ден, административно-стопански, админист-ративно-управленчески и др.
АДМИНИСТРАТОР м. 1. Длъжностно лице, което участвува в изпълнителните органи на управлението на държава, селище, учреждение, предприятие. В управлението на България, .. , той прояви истински талант на администратор. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 115. Управителят не бе добър администратор, .. , често сам нарушаваше установения вътрешен ред на болницата. Д. Ангелов, ЖС, 40. През 1890 г. .. биде назначен за директор на Серското педагогическо училище .. Като училищен администратор той се показа неоценим. Бълг., 1902, бр. 453, 2.
