Page:RBE Tom1.djvu/31

От Читалие
Версия от 20:24, 29 ноември 2012 на Zelenkroki (беседа | приноси) (Коригирана)
Направо към: навигация, търсене
Страницата е проверена


какъ`в, каква`, какво`, мн. какви`, въпрос. местоим…

какво` ср.


V. Глаголи. 1. Като заглавна дума при лични глаголи се дава формата за 1 л. ед. ч. сег. вр. изявит. накл. на глагола, а при безличните глаголи — формата за 3 л. ед. ч. сег. вр. изявит. накл. При видовете двойки, които се обединяват в една речникова статия, на първо място се поставя глаголът от несвършен вид: вди`гамнесв. вдигна;… св.; мръ`кванесв.; мръ`кнесв.

2. Съвременните книжовни глаголи, образувани с неударена наставка -увам (и съкратен варинат на -вам) се представят като двойка заглавни думи на азбучното място на съкратения вариант, напр. използвам и използувам, -аш,… Формите на -увам се представят и като самостоятелни заглавки с препратка, напр. използувам. Вж. използвам.

3. Като двойка заглавни думи се представят и фонетичните дублети, напр. взе`мам и взи`мам, -аш,…

4. След заглавната дума следва формата за 2 л. ед. ч., чрез която се определя спрежението на глагола. При гл. от I и II спрежение се дава и формата за 1 л. ед. ч. на мин. св. вр. Обикновено формите се дават съкратено: благодаря`, -и`ш, мин. св. -и`х…

5. При глаголи, при които има колебание по отношение на спрежението, т.е. съществуват форми от две спрежения, се отбелязват и двете форми, напр.: бъ`бря -еш и -иш, мин. св. -ах и -их.

6. Формите за сегашно и минало време при глаголи от I и II спрежение се отбелязват изцяло в следните случаи:

а) При образуване на форми от различни основи, напр.: да`вам, -аш…; дам, даде`ш, мин. св. да`дох.

б) Когато в основата на глагола има променливо я, напр.: избя`гвам, -аш, несв.; избя`гна, избе`гнеш, мин. св. избя`гнах, св.

в) При палатализация в основата, напр.: отри`чам, -аш…; отрека`, отрече`ш, мин. св. отре`кох, отре`че.

г) При всички едносрични глаголи, напр.: бдя, бдиш, мин. св. бдях.

д) При всички двусрични непроизводни глаголи, чийто корен завършва на гласна, напр.: би`я, би`еш, мин. св. бих.

е) В настоящото издание се посочва само едно ударение при формите за минало свършено време, макар че в разговорния език са допустими две ударения, свойствени съответно на източните и на западните говори, напр.: гра`бя, -иш, мин.св. -их.

7. Изцяло се отбелязва само формата за минало свършено време в следните случаи:

а) При промяна в ударението във формата за мин. св. вр., напр.: бода`, -е`ш, мин. св. бо`дох.

б) При звукова промяна в основата при формите за мин. св. вр., напр.: дра`щя -еш, мин. св. дра`сках; пера`, -е`ш, мин. св. прах.

в) При всички многосрични непроизводни глаголи от I спрежение с основа на -а, -е, -и, -о, -у, -ю, -я и от II спрежение с основа на . При тези глаголи формата за 2 л. ед. ч. сег. вр. се отбелязва съкратено, като пред окончанието