се дава и крайната гласна на основата, напр.: блужда̀я, -а̀еш, мин. св. блужда̀х; живѐя, -ѐеш, мин. св. живя̀х; състоя̀ се, -оѝш се, мин. св. състоя̀х се; гуля̀я, -я̀еш, мин. св. гуля̀х.
8. При глаголи, които имат две форми за мин. св. вр. или формите за мин. св. вр. имат двояк изговор, се отбелязват изцяло и двете форми, напр.: кълна̀… мин. св. клѐх и кълна̀х. Ако някоя от двойните форми е остаряла, диалектна или рядко употребима, при нея се поставя съответна бележка в скоби, напр.: набеля̀звам…; набелѐжа… мин. св. набеля̀зах и (диал.) набелѐжих.
9. Ако глаголът няма мин. св. вр., това също се отбелязва, напр.: дъртѐя, -ѐеш, мин. св. няма.
10. След формата за мин. св. вр. се отбелязват и други глаголни форми, ако в тях има отклонение от обикновените типове. Такива отклонения се явяват напр. в следните случаи:
A) При форми за повелително наклонение, напр. държа̀… пов. дръж, дръ̀жте.
Б) При форми за минало свършено деятелно причастие: а) Когато мин. св. деят. прич. завършва на -ъл в м. р. и еровата гласна изпада във формите за ж. и ср. р. и мн. ч. Изцяло се изписва само формата за м. p., напр.: река̀… прич. мин. св. деят. рѐкъл, -кла, -кло, мн. -кли. б) Когато в основата на глагола има променливо я. В този случай се изписват изцяло формата за м. р. и формата за мн. ч., напр.: живѐя… прич. мин. св. деят. живя̀л, -а, -о, мн. живѐели. в) Когато в основата на глагола има друга звукова промяна, се* дава само формата за м. р., в случай* че тя не се променя в ж. p., ср. р. и мн. ч., напр.: плета̀…прич. мин. св. деят. плел. г) Когато има две форми за мин. св. деят. прич., причастието има двояк изговор, се посочват и двете форми, напр.: кълна̀… прич. мин. св. деят. клел и кълна̀л. Ако една от двойните форми на причастието е остаряла, рядка или диалектна, това се отбелязва пред формата, напр.: прена̀сям…; пренеса̀… прич. мин. св. деят. пренѐсъл, -сла, -сло, мн. -сли и (диал.) пренѐл.
B) Формите за минало страдателно причастие се отразяват: а) Когато глаголът има мин. страд. прич. на -т: бия… прич. мин. страд. бит. б) При променливо я в основата, напр.: въртя̀… прич. мин. страд. въртя̀н, -а, -о, мн. въртѐни. в) Когато глаголът има двойни форми за мин. страд. прич., напр.: кълна̀… прич. мин. страд. клет и кълна̀т; отвя̀вам…; отвѐя… прич. мин. страд. отвя̀н, -а, -о, мн. отвѐни и (диал.) отвѐян.
11. След формите се дава бележка за граматичния вид на съответния глагол несв. или св. Когато глаголът е едновременно от св. и несв. вид, след формите се дават и двете бележки, напр.: ангажѝрам, -аш, несв. и св.; честитя̀вам, -аш, несв.; честитя̀… несв. и св.
12. Категориите преходност и непреходност при глаголите се отбелязват с бележките прех. и непрех., поставени след бележката за вида, напр.: обѝчам, -аш, несв., прех.; блѝкам, -аш, несв., непрех. Когато глаголът е преходен в едни значения, а в други — непреходен, тези бележки се поставят след цифрата за отбелязване на значенията: цамбу̀рвам…; цамбу̀рна… 1. Прех.… 2. Непрех.…
