13. Формите за страдателен, възвратен или взаимен залог, отбелязани в края на статията, имат съответната граматична бележка: страд., възвр., взаим., поставени след формата: беся… бѐся се страд. и възвр.; уважа̀вам… уважа̀вам се страд., възвр. и взаим.; гледам… гледам се възвр. и взаим. гледам си възвр. и взаим.
14. След страдателните, възвратните и взаимните форми се поставят безличните форми на глагола, ако често се употребяват, напр. вижда се, види се безл.
15. Непреходни глаголи, които съдържат частици се или си, безлични глаголи и форми и глаголи с местоимения и частици като ме, ми, ми се, които съществуват паралелно с деятелни лични глаголи и са близки на тях по семантичната си структура, се разработват като подзаглавни думи към съответните деятелни глаголи. При подзаглавните думи граматичните форми не се дават, но се посочва стилистичната характеристика, дори и когато е същата, както при глагола (преходен или непреходен) без частица се, си и др. След бележките за вида при непреходните глаголи, оформени с елементите се или си, се поставя граматична бележка непрех., а при безличните — граматична бележка безл.:
безпокоя̀… несв. Нарушавам спокойствието на някого; тревожа, смущавам…
безпокоя̀ се несв., непрех. Изпитвам безпокойство, тревожа се.
двѝжа… несв.… 1. Привеждам в движение, в действие…
двѝжа се несв., непрех. 1. Намирам се в движение, вървя… 4. С предл. в, между, с, сред. Дружа, общувам…
мо̀га… несв.; 1. В състояние съм, успявам да направя нещо…
мо̀же… безл. 1. Възможно е…
присвѝвам… несв.; присвѝя… св. 1. Свивам леко…
присвѝва ме несв., присвѝе ме св., непрех. Заболява ме силно (обикн. за вътрешен орган).
припла̀квам… несв.; припла̀ча… св. 1. Изведнъж почвам да плача…
припла̀ква ми се несв.; припла̀че ми се св., непрех. Обхваща ме силно желание да плача.
16. Като отделни заглавни думи се разработват непреходни глаголи с частици се или си, към които няма съответни паралелни деятелни глаголи (боя̀ се, сража̀вам се, отспѝвам си) или към които има съответни деятелни глаголи, но са съвършено различни по значение (срв. отѝвам си/отѝда си и отѝвам/отѝда). При тях се дават всички необходими граматични форми както при деятелните глаголи.
17. Като отделни заглавни думи в самостоятелни статии с всички необходими граматични форми се обработват глаголите с местоимения или частици ме, ми, ми се, към които няма съответен глагол без тези елементи, като: догнетя̀ва ме, мързѝ ме, тресѐ ме, домъчня̀ва ми, дожаля̀ва ми, привѝжда ми се. Това се отнася и за глаголи с ме, ми, ми се, съотносителни със съответните деятелни глаголи без тези думи, но съвършено различни по семантика (срв. огря̀ва ме ’успявам, сполучвам’ за разлика от огря̀вам ’обливам нещо със светлината си’, тѐгли ме ’имам силно желание за нещо’, но
