чанието се дава и крайната гласна на основата, напр.: блуждая, -аеш, мин. се. блуждах; живея, -ееш, мин. се. живях; състоя се, -ойш се, мин. св. състоях се; гуляя, -яеш, мин. св. гулях.
8. При глаголи, които имат две форми за мин. св. вр. или формите за мин. св. вр. имат двояк изговор, се отбелязват изцяло и двете форми, напр.: кълна... мин. св. клех и кълнах. Ако някоя от двойните форми е остаряла, диалектна или рядко употребима, при нея се поставя съответна бележка в скоби, напр.: набелязвам...; набележа... мин. св. набелязах и (диал.) набе-лежих.
9. Ако глаголът няма мин. св. вр., това също се отбелязва, напр.: дъртея, -ееш, мин. св. няма.
10. След формата за мин. св. вр. се отбелязват и други глаголни форми, ако в тях има отклонение от обикновените типове. Такива отклонения се явяват напр. в следните случаи:
A) При форми за повелително наклонение, напр. държа... пое. дръж, дръжте.
Б) При форми за минало свършено деятелно причастие: а) Когато мин. св. деят. прич. завършва на -ъл в м. р. и еровата гласна изпада във формите за ж. и ср. р. и мн. ч. Изцяло се изписва само формата за м. p., напр.: река... прич. мин. св. деят. рекъл, -кла, -кло, мн. -кли. б) Когато в основата на глагола има променливо я. В този случай се изписват изцяло формата за м. р. и формата за мн. ч., напр.: живея... прич. мин. св. деят. живял, -а, -о, мн. живеели, в) Когато в основата на глагола има друга звукова промяна, са дава само формата за м. р. в случай, че тя не се променя в ж. p., ср. р. и мн. ч., напр.: плета...прич. мин. св. деят. плел. г) Когато има две форми за мин. св. деят. прич., причастието има двояк изговор, се посочват и двете форми, напр.: кълна... прич. мин. св. деят. клел и кълнал. Ако една от двойните форми на причастието е остаряла, рядка или диалектна, това се отбелязва пред формата, напр.: пренасям...; пренеса... прич. мин. св. деят. пренесъл, -ела, -сло, мн. -ели и (диал.) пренел.
B) Формите за минало страдателно причастие се отразяват: а) Когато глаголът има мин. страд. прич. на -т: бия ...прич. мин. страд. бит. б) При променливо я в основата, напр.: въртя... прич. мин. страд. въртян, -а, -о, мн. въртени, в) Когато глаголът има двойни форми за мин. страд. прич., напр.: кълна... прич. мин. страд. клет и кълнат; отвявам...; отвея...прич. мин. страд. отвян, -а, -о, мн. отвени и (диал.) отвеян.
11. След формите се дава бележка за граматичния вид на съответния глагол несв. или св. Когато глаголът е едновременно от св. и несв. вид, след формите се дават и двете бележки, напр.: ангажи`рам, -аш, несв. и се.; чес-титявам, -аш, несв. \ честитя... несв. и св.
12. Категориите преходност и непреходност при глаголите се отбелязват с бележките прех. и непрех., поставени след бележката за вида, напр.: обичам, -аш, несв., прех. \ бли`кам, -аш, несв., непрех. Когато глаголът е преходен в едни значения, а в други — непреходен, тези бележки се поставят след цифрата за отбелязване на значенията: цамбурвам...; цамбурна. .. 1. Прех... .2. Непрех....
