преживяване или душевно вълнение; блестя. Момчето стоеше пред всички, уплашено, ала живите му черни очи бляскаха изпод клепките и шареха бързо наоколо. Ст. Загорчинов, ДП, 260. Група ученички под строй си отиваха в пансиона. Шушукаха си нещо и се смееха. Изпод черните калпачета бляскаха дяволити очи, руменееха бузи. В. Геновска, СГ, 106. Очите му още бляскат от гняв и лицето му е покрито с червенина. Ст. Ботьов, К (превод), 125. 2. Прен. Рядко. Обикн. с предл. с. Ярко изпъквам с качествата, достойнствата, постиженията си; блестя. Обичам те, обичам, / о родино света, /.../И нека бляскат други / земи с велик успех — / аз бъдещето твое / не давам го за тях. Ив. Вазов, Съч. И, 7.
— Друга (диал.) форма: блъскам.
БЛЯСКАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от бляскам.
— Друга (диал.) форма: блъскане.
БЛЯСЪК, мн. -ци, м. 1. Силна, ярка светлина. Веднага блясъкът на една нова мълния откри пред него покрива на самата воденица, сгушена между клонести върби. Ив. Вазов, Съч. XXII, 18. Бяха горещи и задушни дни и слънцето хвърляше върху пожълтелите полетаи тропически жар и ослепителен блясък. Й. Йовков, Разк. III, 75. Когато наближи кладата, старецът вдигна лявата ръка и закри очите си от силния блясък на пламъците. Ст. Загорчинов, ДП, 31. Докато се бавя в пътническото бюро, вън се е стъмнило. Ярките блясъци на уличните лампи и витрини заливат мокрия чер асфалт. Н. Фурнаджиев, МП, 102. // Отразена ярка светлина от гладка повърхност; лъскавина, отблясък. Най-напред вървяха музикантите. Едни от тях носеха дълги с металически блясък на злато пръчки, които удряха една о друга. Елин Пелин, ЯБЛ, 71. Блясъкът на златото играе между едрите му пръсти и като остри игли боде очите на изненаданите овчари. К. Петканов, ОБ, 2. Войската иде... Тропот на коне и блясък на саби. Тъй са се появили Испери-ховите българи, понесли наместо знаме — конска опашка. А. Каралийчев, ПГ, 161. Той притвори мечтателно очи. Да, и в мрака виждаше нейната детски чиста и наивна усмивка, седефения блясък на белите й зъби. Г. Караславов, ОХ I, 47. // Светлина, лъскавина и живост на очите, погледа или на лицето като израз на силно душевно вълнение. У^мщсваше се, очите й се заливаха с блясък. Й. Йовков, ВАХ, 15. След това си поражение Куция стана много потаен и предпазлив. Държеше главата си ниско, ала острият блясък в очите му говореше за една властна и пламенна душа. Н. Хайтов, ПГ, 49. Отслабнала беше. По лицето й видях восъчна белина. Напукани бяха устните и`, ала очите й светеха с трескав блясък. А. Дончев, BP, 214.
БЛЯСКАНЕ
2. Прен. Само ед. Голям разкош или външна красота; великолепие, пищност, изящество. Първите дни малкото слугинче ходеше като замаяно от блясъка на богаташката къща. М. Марчевски, МП, 7. Той е човек с бъдеще. Ще й даде това, което тя заслужава като издънка на нашия род. Блясък, охолство, обществен живот...В. Геновска, СГ, 540. За поддържане на външния блясък те не жалят пари — особено обществените. Св. Минков, ДА, 52. Снежанка го обикнала, отишла с него и сватбата им станала с голям блясък и веселие. Ас. Разцветни-ков, С (превод), 18.
3. Прен. Ярко проявление на някакви положителни качества, достойнства. Той ще влезе в парламента с име и слава и всички ще го сочат с пръст., и наред с него, в този блясък и в тази слава, ще върви и тя, Станка. Г. Караславов, ОХ I, 184. Той биде обесен. / О, бесило славно! / По срам и по блясък ти си с кръста равно! Ив. Вазов, Съч. I, 173. „Хорото на джуджетата“ бе изсвирено в гловозамайващо темпо и с виртуозен блясък. НК, 1958, бр. 9, 5. Блясък на ума.
БЛЯХ, бляхът, бляха, мн. бляхове, след числ. бляха, м. Диал. Блех. Скъпи пояси от червена парча, украсена със златни бляхове, ги [варварите] стягаха в кръста. Ст. Загорчинов, ЛСС, 146.
БОА1 ж. Голяма неотровна тропическа змия с едри петна и люспи с метален блясък. Boa constrictor. Най-големите змии в света са боата и питонът. К, 1963, кн. 8, 10.
— Фр. boa през рус. боа.
БОА2, мн. няма, ж. и (остар.) ср. Част от дамския тоалет — наметало около шията подобно на шал от скъпа кожа или пера. Зимно време бе с голяма кафява боа през врата. Двата й края се спущаха отпред, до над коленете. П. Мирчев, СЗ, 127. В салона важно и тежко влиза семейството Кьосеви... Госпожица Кьосева върви най-напред: претрупано окичена — бял копринен бален костюм, бяло перушинено боа, висящо небрежно на рамената, голям, дигнат нагоре кок, обвит с бяла панделка. М. Кремен, СС, 93-94.
БОАЗ м. Диал. Планински проход; дефиле, пролом. Усте простият народ нарича оная планинска теснина, която турците наричат боаз, а учените хора у нас наричат: дефиле... Ив. Вазов, Съч. XV, 118. Привечер, почти по мръкнало, навлязоха в боаза. Реката на туй място ставаше по-дълбока,.., пътят едва се провираше по брега и`, а отстрани се вдигаха каменисти скатове. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 96. Можеш ли да спреш ти вятъра, дето иде от могилите, / префучава през боазите, дига облак над диканите, / .. —/в родния ми град? Ел. Багряна, ВС, 36.
БОАЗ
