преживяване или душевно вълнение; блестя. Момчето стоеше пред всички, уплашено, ала живите му черни очи бляскаха изпод клепките и шареха бързо наоколо. Ст. Загорчинов, ДП, 260. Група ученички под строй си отиваха в пансиона. Шушукаха си нещо и се смееха. Изпод черните калпачета бляскаха дяволити очи, руменееха бузи. В. Геновска, СГ, 106. Очите му още бляскат от гняв и лицето му е покрито с червенина. Ст. Ботьов, К (превод), 125.
2. Прен. Рядко. Обикн. с предл. с. Ярко изпъквам с качествата, достойнствата, постиженията си; блестя. Обичам те, обичам, / о родино света, / … / И нека бляскат други / земи с велик успех — / аз бъдещето твое / не давам го за тях. Ив. Вазов, Съч. II, 7.
— Друга (диал.) форма: блъ`скам.
БЛЯ`СКАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от бляскам.
— Друга (диал.) форма: блъ`скане.
БЛЯ`СЪК, мн. -ци, м. 1. Силна, ярка светлина. Веднага блясъкът на една нова мълния откри пред него покрива на самата воденица, сгушена между клонести върби. Ив. Вазов, Съч. XXII, 18. Бяха горещи и задушни дни и слънцето хвърляше върху пожълтелите полета тропически жар и ослепителен блясък. Й. Йовков, Разк. III, 75. Когато наближи кладата, старецът вдигна лявата ръка и закри очите си от силния блясък на пламъците. Ст. Загорчинов, ДП, 31. Докато се бавя в пътническото бюро, вън се е стъмнило. Ярките блясъци на уличните лампи и витрини заливат мокрия чер асфалт. Н. Фурнаджиев, МП, 102. // Отразена ярка светлина от гладка повърхност; лъскавина, отблясък. Най-напред вървяха музикантите. Едни от тях носеха дълги с металически блясък на злато пръчки, които удряха една о друга. Елин Пелин, ЯБЛ, 71. Блясъкът на златото играе между едрите му пръсти и като остри игли боде очите на изненаданите овчари. К. Петканов, ОБ, 2. Войската иде… Тропот на коне и блясък на саби. Тъй са се появили Испериховите българи, понесли наместо знаме — конска опашка. А. Каралийчев, ПГ, 161. Той притвори мечтателно очи. Да, и в мрака виждаше нейната детски чиста и наивна усмивка, седефения блясък на белите й зъби. Г. Караславов, ОХ I, 47. // Светлина, лъскавина и живост на очите, погледа или на лицето като израз на силно душевно вълнение. Усмихваше се, очите й се заливаха с блясък. Й. Йовков, ВАХ, 15. След това си поражение Куция стана много потаен и предпазлив. Държеше главата си ниско, ала острият блясък в очите му говореше за една властна и пламенна душа. Н. Хайтов, ПГ, 49. Отслабнала беше. По лицето й видях восъчна белина. Напукани бяха устните й`, ала очите й светеха с трескав блясък. А. Дончев, BP, 214.
2. Прен. Само ед. Голям разкош или външна красота; великолепие, пищност, изящество. Първите дни малкото слугинче ходеше като замаяно от блясъка на богаташката къща. М. Марчевски, МП, 7. Той е човек с бъдеще. Ще й даде това, което тя заслужава като издънка на нашия род. Блясък, охолство, обществен живот…В. Геновска, СГ, 540. За поддържане на външния блясък те не жалят пари — особено обществените. Св. Минков, ДА, 52. Снежанка го обикнала, отишла с него и сватбата им станала с голям блясък и веселие. Ас. Разцветников, С (превод), 18.
3. Прен. Ярко проявление на някакви положителни качества, достойнства. Той ще влезе в парламента с име и слава и всички ще го сочат с пръст., и наред с него, в този блясък и в тази слава, ще върви и тя, Станка. Г. Караславов, ОХ I, 184. Той биде обесен. / О, бесило славно! / По срам и по блясък ти си с кръста равно! Ив. Вазов, Съч. I, 173. „Хорото на джуджетата“ бе изсвирено в гловозамайващо темпо и с виртуозен блясък. НК, 1958, бр. 9, 5. Блясък на ума.
БЛЯХ, бля`хът, бля`ха, мн. бля`хове, след числ. бля`ха, м. Диал. Блех. Скъпи пояси от червена парча, украсена със златни бляхове, ги [варварите] стягаха в кръста. Ст. Загорчинов, ЛСС, 146.
БОА`1 ж. Голяма неотровна тропическа змия с едри петна и люспи с метален блясък. Boa constrictor. Най-големите змии в света са боата и питонът. К, 1963, кн. 8, 10.
— Фр. boa през рус. боа.
БОА`2, мн. няма, ж. и (остар.) ср. Част от дамския тоалет — наметало около шията подобно на шал от скъпа кожа или пера. Зимно време бе с голяма кафява боа през врата. Двата й края се спущаха отпред, до над коленете. П. Мирчев, СЗ, 127. В салона важно и тежко влиза семейството Кьосеви… Госпожица Кьосева върви най-напред: претрупано окичена — бял копринен бален костюм, бяло перушинено боа, висящо небрежно на рамената, голям, дигнат нагоре кок, обвит с бяла панделка. М. Кремен, СС, 93-94.
БОА`З* м. Диал. Планински проход; дефиле, пролом. Усте простият народ нарича оная планинска теснина, която турците наричат боаз, а учените хора у нас наричат: дефиле… Ив. Вазов, Съч. XV, 118. Привечер, почти по мръкнало, навлязоха в боаза. Реката на туй място ставаше по-дълбока, .., пътят едва се провираше по брега й, а отстрани се вдигаха каменисти скатове. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 96. Можеш ли да спреш ти вятъра, дето иде от могилите, / префучава през боазите, дига облак над диканите, / .. — / в родния ми град? Ел. Багряна, ВС, 36.
