— От тур. boğaz ’гърло, планинска теснина’. — Други форми: бога`з, бова`з.
БОА`ЗКИ, -а, -о, мн. -и. Диал. Прил. от боаз. Когато слънцето огряваше върхарите на Висок връх, те бяха вече поели дълбокия боазки път. З. Сребров, МСП, 55. Боазката река слизаше по плискавиците и носеше вода за бостаните и воденичките надолу — чак до зелените лъки под Пречиста. З. Сребров, МСП, 55.
БОБ,, бо`бът, бо`ба, мн. бо`бове, след числ. бо`ба, м. 1. Само ед. Едногодишно пеперудоцветно растение от семейство бобови, чиито шушулковидни плодове и зърната от тях се употребяват за храна; фасул. Phaseolus vulgarus. Бай Михал запали цигарата си, посочи надясно в дола, .., към една сграда, окръжена с градина, насадена с боб. Ив. Вазов, Съч. XVII, 106-107. Някъде дерветата бяха начесто, някъде се раздалечаваха и по откритите места стърчаха сухи пръти, забити в земята, по които се увиваше изсъхнал боб. Й. Йовков, ЧКГ, 102. // Площ, засята с това растение.
2. Плодът на това растение като зелена, неузряла шушулка или като изчистени от зрялата шушулка зърна, от които се приготвя ястие; фасул. Отби се при сестра си, завари я да лющи боб. К. Петканов, МЗК, 174. Майка й беше седнала вече на видело до прозореца, та чистеше боб. Ил. Волен, МДС, 167. Супа от зелен боб. △ Замразих зелен боб. Бял боб. // Само мн. Различни видове зърна от това растение. Широката изба на чифлика беше препълнена с бъчви и сандъци, и бурета, шкафове и чували. Те пък бяха препълнени с плодове и зеленчуци, бобове и зелки, сирене и кашкавали, зърнени храни и какви ли не други ядива. О. Василев, УП, 5.
3. Само ед. Ястие, приготвено обикн. от зърната на това растение (известно и като българско национално ястие); фасул. Огнището загасна, дето весело къркаше бобът. Ив. Вазов, Съч. VI, 31. Научи се поп на пражен боб; свърши са боб, отучи са поп. Погов. Вчера боб, днес бобец. Погов., Н. Геров, РБЯ I, 52. // Ед. и след числ. Разг. Отделна порция от това ястие. Изядох един боб, беше лютив и сега ми е тежко.
4. Зърно на някои растения, като соята, баклата и др. Зелените бобове на соята се използуват за ядене, както зеленият фасул. Сл. Петров, РКХО, 87.
◇ Влашки боб. Старо название на картофите, пренесени у нас от Румъния. У нас картофите дошли много късно, .., Най-напред лясковските градинари преди 130-140 години ги донесли от Румъния и затова дълго време нашият народ ги наричал с името „Влашки боб“. Сл. Петров, РКХО, 73.
Зелен боб. 1. Съвкупност от шушулки на боб (в 1 знач.), които имат зелен или бледожълт цвят и се използват за готвене. 2. Ястие от такива шушулки. Днес ядохме зелен боб. // Разг. Отделна порция от това ястие.
Зрял боб. 1. Изчистен от шушулките боб (в 1 знач.). Яхния от зрял боб. 2. Ястие от тези зърна. Ще ядем зрял боб. // Разг. Отделна порция от това ястие.
Манастирски боб; боб по манастирски. Бобена чорба без запръжка, с много подправки (чубрица, джоджен и др.). Ще ви нагостя с манастирски боб. Н. Хайтов, ШГ, 267.
Райкин боб. Вид зелен боб, който няма конци (лико) и е с много добри вкусови качества.
Сух боб. Диал. Зрял боб.
Черен (червен) боб. Бакла. Минаха фитарии с лук, с черен боб. Й. Йовков, ЖС, 96.
> Гледам (хвърлям) на боб. Предсказвам бъдещето, гадая с помощта на бобови зърна. — Ти стани, облечи се, изкарай говедата и на връщане отбий се при баба Злата да ти хвърли на боб. Тя много познава, всичко ще ти каже. К. Петканов, X, 47. Да ти гледам баби на боб, да видим какъв ти се пада на честта. Д. Войников, РК.
На (от) боб на зърно. Диал. Нарядко. Парорийската обител, .., — не приличаше на другите манастири и обители, .. Ту тук, ту там на боб на зърно се белееха малки килийки под сянката на някой бряст. Ст. Загорчинов, ДП, 203-204. А такива като Пачката — служащи и продавачи в магазини — бяха от боб на зърно и затуй всички ги забелязваха. К. Калчев, ДНГ, 87.
<Ни> зърно боб, не струвам. Нищо (не струвам). Аз — казва — съм завършил философия, доцент съм в университета, обаче в казармата философията не струва зърно боб. Г. Краев, Ч, 96-97.
БОБА`, -та, мн. няма, м. Диал. 1. Татко. Най-после дойде часът за тръгване .. Като се сбогуваха. Панайотка рече на хаджи Пени: — Ами я да идем да си вземем от боба сбогом .. Хаджи Пени и Панайотка дълго гледаха баща си, след това бавно пак притвориха вратата и се отправиха към каруците. Д. Немиров, Б, 204. Мехрем бей, Рашид беевата ханъма, .., проводи малкото си момченце Несит бея да иде при баща си: „Иди, му поръчваше тя, и пришепни на боба си на ухото да проводи птиците и при ханъмите, да ги видим и ние.“ Ц. Гинчев, ГК, 215. Кой другий е по-достоен от мене? Боба, вярвай, живота си полагам за Райна. Д. Войников, РК, 23.
2. Обръщение на зет към тъст. Хаджи Пени се ухили и добави: — Знаеш ли, боба, какво да направиш, та да оздравееш? .. Кондо гледаше зетя си тъй, като че не разбираше думите му. Д. Немиров, Б, 188.
3. Почтително обръщение към по-възрастен мъж.
— От тур. baba ’баща’.
БОБА`ЙКО, -то, мн. -овци, м. Диал. Татко. — Сали! — извика бащата, отметна завивките и разтвори ръце за прегръдка. — Сали на бобайко! Б. Несторов, АР, 277. На третия ден Садък изпрати в поръбена свилена
