отглаголни и отвлечени съществителни), сложни думи, причастия със значение на прилагателни, всички представки и продуктивни първи и втори съставни части на сложни думи (авто-, дву-, -пис, -графия, -фил).
II. В Речника има двойки заглавни думи, а в някои случаи и тройки заглавни думи:
1. Като двойки заглавни думи са дадени: а) Видовите двойки при глаголите: връ`звам... несв.; въ`ржа... св. б) Равностойни дублетни форми, напр. вземам и взимам; използвам и използувам. в) Местоимения с двойни форми, равностойни по употреба в книжовния език: то`зи... и то`я... г) Пълни и съкратени или стегнати, както и удължени форми на една и съща дума: заради` и (съкр.) зара`д, осемдесе`т и осемдесе`.
2. В тройка заглавни думи са обединени глаголи, които имат словообразувателни варианти в несв. или св. вид: пропу`скам... и пропу`щам... несв.; пропу`сна... св. или изра`ствам... несв.; изра`сна... и израста`... св.
III. Не са разработени като двойка заглавни думи със съответните книжовни думи ония фонетични и словообразувателни варианти, които са неравностойни на тях по употребата си. Те са дадени като отделни заглавни думи с необходимата бележка и са тълкувани с книжовната или по-употребима дума:
1. Остарели или диалектни фонетични варианти, напр. ветх... Остар. и диал. Вехт; слобода`... Остар. и диал. Свобода.
2. Остарели словообразувателни или фонетично-словообразувателни варианти, напр.: афи`ша... Остар. Афиш; гри`па... Остар. Грип; соверша`вам... Остар. Свършвам; возмо`жно... Остар. Възможно.
3. Остарели словообразувателни варианти, които в съвременния език се употребяват като простонародни думи: депута`тин... Остар., сега простонар. Депутат; бака`л... Остар., сега простонар. Бакалин.
4. По-рядко употребявани словообразувателни варианти или фонетични варианти, някои от които са правописни дублети`, като: же`тва... Жътва; ди`плом... Диплома; пъ`тнишки... Пътнически.
5. Стилистично ограничените фонетични и словообразувателни варианти когато са често употребявани в определена епоха или социална среда: небо`... Остар. и поет. Небе. Други такива варианти се посочват в справочния отдел на книжовната дума.
6. Фонетични и словообразувателни варианти с известна семантична разлика. При тях тълкуването е с описателна дефиниция, напр.: цъ`рква... (Тълкуване); че`рква... (Тълкуване); архив... (Тълкуване); архива... (Тълкуване).
IV. Като отделни заглавни думи, но с препратка са дадени следните думи и форми:
1. Св. вид на глаголите: въ`ржа. Вж. връзвам.
2. Словообразувателни варианти, дадени на второ място при двойка заглавни думи: пропу`щам. Вж. пропускам; то`я. Вж. този.; чу`вствувам. Вж. чувствам.
