ни донесе армаган, но по един-98ва софийски гевреци,
друго нищо не ни споходи.
-- Във Враца нямало хубави дрешки, утешаваше ни майка ни, та татко ви тук ще ви направи. В обещаните подаръци майка ни беше споменала ц за нови палтенца -- за мен пи за по-големия ми брат.
Новите одеяния заеха главно място В детските ни предвеликденски мисли. Но... Великден наближа- ваше, настъпи дори и великата събота, а от нови палта никакви следи...
И така замръкнахме срещу светата ВвъзКресен- ска нощ.
Баща ни още не се беше върнал, Когато майка ни настани да си лягаме.
Легнахме си. Другите заспаха, но призрака на но- вото палто разпъждаше съня от моите Клепачи. Услушбвах се В нощната тишина. Тати, мислех си, ще се върне и ще ни донесе дрехи. Ще стоя буден, да ги видя преди брат му...
По едно Време чувам, че се хлопна пътната Ввра- та. Иде си!
След това от съседната стая дочух разговор. По- сле ми се стори, че мама заплакКа... За да разбера Какво става, станах, покачих се на масата с Книги- те ни, Която беше долепена до стената ци през зее- щата дупка, Която зиме служешще да се провира Кю- неца от нашата печка, та да се откКара В комина, Който беше В другата стая, ясно дочух следния раз- говор:
-- Не можа ли да намериш, бе Никола?
-- Не можах, Стояно. Никой не дава нито лев. А пй Бохор не ще да дава на ВбВересия... Другаде съм получавал заплатата, та нямал гаранция... Какво да се прави, и мен ми се искаше да ги зарадвам, но...
