Page:С дявола шега не бива.djvu/45

А пък — и в декламацията (Лудият от Пантиофи) и по китара (Молитвата на една калугерица) плюс още две-три композиции, и в театралността — из различни драми и трагедии, като Иванку (попа), Женитба („Пържени яйца“) и други аз бях по-силен и даровит.

Да не изреждам и статиите, които съм писал в местния вестник „Златна заря“ по въпроса на умрелите кучета по улиците и за миризмата край касапниците, по които въпроси бях обещал да се повърна, но… не успях.

Та, казвам си, ти, Генчо, с какво си по-малко достоен от този Хикс, та той да бъде министър, а ти не? Само защото не си се ударил на партизанлък.“

— Какво се замисли, Генчо, в момента ? — ме пита Гина и ме изважда от блян.

— Хе, хе, нищо, — казвам, — мисля си защо ли не се ударя и аз по политиката — кой знай, може би, някой ден… — „Звън“ — телефона:

— Кой там?

— Царя! − Добър ден, господин Генчо, буюр министерски пост! Хе, хе.

— И-и-их, Генчо, де тоя Господ, — отговаря с весело изражение Гина. — И, наистина, защо да не се удариш в политиката? То поне не е трудно.

— За трудно, не е трудно. Стига човек да изпрати тук-таме по някоя декларация, да тури няколко разнопартийни книжки в джеба си и да чака…

— Няма защо да чака, прекъсва ме Гина, − ами право при народа. Така всичките правят.

— При народа ли? Ами какво ще правя там?

— Каквото правят другите — агитации ще държиш и обещания ще даваш.