Генчо ще се намесва в политиката
Седя си аз, драги, по жилетка след вечеря (мусака със сини патладжани, останала от обед, но подгряна), седя си така, унесен в пресата и изучавам политиката, партийните кризиси и разцепления.
— Какво ново има? — казва жена ми Гина, правейки маникюр на ноктите си.
— Криза — казвам — и критичност на положението. Кабинетът — казвам — е в паднало състояние и Държавната глава се съвещава с общественото мнение по редица въпроси от държавна необходимост.
Чета, значи, размишлявам по изявленията и ми минава през ума:
„Ех, Генчо, да беше се заловил с политиката и ти сега щеше да идеш при Държавната глава на ауденция“ — мисля аз и заключавам по въпроса:
„Че какво пък, да не съм по-малко умен от другите? Че какво, например, представлява министър Хикс, да речем? — Адвокатче в провинциалността на нашия град и толко! Едно такова сухожиляво адвокатче, без особени дарби и прочие таланти, в чиято кантора освен плъховете случваше се да има и по някой клиент.
И даже никога не е играл в пиесите, които давахме в читалището, защото му липсваше даровитост и дикция. Толкова посредствен, ви казвам, че даже след като две години взема уроци по флейта, не можеше да изсвири „Шансон тристе“ — работа действително симфоник, но лесна в гамата, защото беше само с един бемол.
