Страницата не е проверена
Сърмата свихме само на тия, дека газат лукот. Много от дружбашите на местна почва не ни го газиха лукот, а додоа с нас да газим тревата на опозицията и ората си беа раат - нито им свивахме сърмата, нито им показвахме кроцето у участокот.
Колкото до терор за опозицията - нищо подобно, а тъкмо обратното: зор голям имахме, бракя, за нас докато си земем изборето.
Такъв зор беше, та съм уморен као след оране и не ми държат колената да му изиграем един фокстрот на балот на ония маскари от Домот на изкуствата.
Ама нишчо. Ке турим фракот, па ке одам на балот.
(в. „Зора“, 26 февруари 1928)
