Той: «Тогава не плюя. Но когато панталоните са нови, те изглеждат като Lumpf. А когато са много стари, боята се изтрива и те стават мръсни. Когато ги купуват, те са нови, а когато не ги купуват, са стари.»
Аз: «Значи старите панталони не предизвикват отвращение у теб?»
Той: «Когато са стари, те са малко по-черни от Lumpf, нали? Мъничко по-черни.»25
Аз: «Често ли си бил с мама в клозета?»
Той: «Много често.»
Аз: «Там противно ли ти беше?»
Той: «Да… Не!»
Аз: «Охотно ли стоиш, когато мама прави wiwi или Lumpf?»
Той: «Да, много.»
Аз: «Защо?»
Той: «Не зная това.»
Аз: «Защото си мислиш, че ще видиш Wiwimacher?»
Той: «Да, аз също така мисля.»
Аз: «Защо в Лайнц никога не искаше да ходиш в клозета?»
(В Лайнц той винаги ме молеше да не го водя в клозета. Един път се уплаши от шума на водата, пускана за измиване на тоалетната чиния.)
Той: «Защото когато дърпат ръчката надолу, там се получава голям шум.»
Аз: «Страхуваш ли се от това?»
Той: «Да.»
Аз: «А тук, в нашия клозет?»
Той: «Тук не. В Лайнц се страхувам, когато пускаш водата. И когато съм в клозета и водата се стича надолу, също се плаша.»
За да ми покаже, че в нашата квартира не се страхува, той ме кара да отида в клозета и да пусна водата. После ми обяснява: «Отначало шумът е голям, а после отслабва. Когато шумът е силен, аз оставам в клозета, а когато е слаб, предпочитам да изляза от клозета.»
