Аз: «Защото се страхуваш?»
Той: «Защото винаги ужасно искам да видя голям шум (поправя се), да чуя, и предпочитам да остана вътре, за да го чуя добре.»
Аз: «За какво ти напомня големият шум?»
Той: «Че съм в клозета и че трябва да правя Lumpf» (същото, както при вида на черните панталони).
Аз: «Защо?»
Той: «Не зная. Не, зная, че силният шум ми напомня за шума, който се чува, когато правиш Lumpf Силният шум ми напомня за Lumpf слабият — за wiwi» (срв. черните и жълтите панталони).
Аз: «Чакай малко, а омнибусът не беше ли със същия цвят като Lumpf?» (По негови думи — черен на цвят.)
Той (поразен): «Да!»
Тук трябва да вмъкна няколко думи. Бащата разпитва твърде много и изследва по готов план, вместо да даде на момчето възможност да се изкаже свободно. Вследствие на това анализът става неясен и съмнителен. Ханс върви по свой път и когато искат да го отклонят от него, той мълчи. Очевидно неговият интерес, неизвестно защо, е насочен сега към Lumpf и wiwi. Историята с шума е изяснена също толкова малко, както и историята с черните и жълтите панталони. Готов съм да мисля, че неговият тънък слух е отбелязал разликата в шума, който се създава при уринирането и дефекирането. Читателя, който все още сам не е извършвал психоанализа, мога да посъветвам да не се стреми да разбере всичко наведнъж. Необходимо е към всичко да се подхожда безпристрастно и да се чакат по-нататъшните резултати.
«11 април. Днес сутринта Ханс отново идва в спалнята и, както винаги през последните дни, веднага бива изведен навън.
След това той разказва: «Слушай, мислих си това-онова. Седя във ваната,26 тогава идва един шлосер и я отвинтва.27 После взима една голяма бургия и ме удря в корема.»»*
