Page:Froyd-Detskata dusha.djvu/98

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
Страницата е проверена


Аз: «Кога ти се искаше това?»

Той: «Струва ми се веднъж в Гмунден.»

Аз: «Само веднъж ли?»

Той: «Не, по-често.»

Аз: «Винаги ли, когато ти правеше wiwi, тя гледаше, може би й е било интересно да гледа как правиш wiwi

Той: «Може би й е било интересно да види как изглежда моят Wiwimacher

Аз: «Но и на теб ти е било интересно, само че по отношение на Берта?»

Той: «Берта и Олга.»

Аз: «И кой още?»

Той: «Никой още.»

Аз: «Това не е вярно. Сигурно и по отношение на мама?»

Той: «Да, на мама, разбира се.»

A3: «Но сега вече не ти е любопитно. Ти знаеш как изглежда Wiwimacher-ът на Ана.»

Той: «Но той ще расте, нали така?»24

Аз: «Да, разбира се… Но когато порасне, той все пак няма да прилича на твоя.»

Той: «Зная това. Той ще бъде както сега, само че по-голям.»

Аз: «В Гмунден ти беше интересно да гледаш как мама се съблича?»

Той: «Да, и при Ана, когато я къпеха, аз видях малък Wiwimacher

Аз: «И при мама ли?»

Той: «Не!»

Аз: «Беше ли ти неприятно да гледаш панталоните на мама?»

Той: «Само черните, когато тя ги купи и аз ги видях и плюх. А когато тя ги обуваше и събуваше, тогава не плюех. Тогава аз плюех, защото черните панталони са черни като Lumpf, а жълтите — като wiwi, и когато ги гледам, ми се струва, че трябва да направя wiwi. Когато мама носи панталони, не ги виждам, защото отгоре тя носи рокля.

Аз: «А когато се съблича?»