ден полагаше труд по нивите, градините и лозята. А. Каралийчев, С, 306. Ако искаш да ти са не свърши работата, предай я другиму да я върши. П. Р. Славейков, БП С, 14.
2. В съчет. със същ. услуга, грях, предателство и под. означава осъществяване на действие, изразено в съществителното; Върша услуга — услужвам. Върша грях — греша. — Ако върша грях — нека Бог ме съди. Ст. Загорчинов, ДП, 442. Върша предателство — предателствам. — Моето мнение е, че направихме голяма будалщина, дето още на времето не отнехме на Стефчова възможността да върши предателство. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 48.
3. Непрех. Разг. Постъпвам, действам. — Стара приказка е, — продума сухо и Желяз — човек, учителке, трябва триж да помисли, а еднаж да върши. А. Страшимиров, К, 9-10. Царят нави бавно свитъка и обърна очите си към своя син .. — А на теб, Михаиле, повлече гласа си Йоан Александър — дарявам съуправителство в царството, както са вършили вси български самодръжци със своите първородни чеда. Ст. Загорчинов, ДП, 380. върша се страд. от върша в 1 и 2 знач. Дядо й обинаше всички да припкат и да залягат като него и всичко на време да се върши. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 12. Познаваше много хора, които и постеха, и ходеха редовно в черква, .., а най-тежки грехове се вършеха пак от тях. Й. Йовков, Ж, 1945, 191.
ВЪ`РШИ МИ СЕ несв., непрех. Имам желание да върша. — То какво ми се ходи и върши, душата ми знае, ама нема що да се прави. Т. Влайков, Съч. II, 76.
◇ Върша работа. Разг. За предмет — годен съм за нещо, мога да послужа за нещо; струвам. — Да беше докарал по-големи сандъци. В тия няма да се събере. — Вършат ми работа те, други нямам, аз се с тия пренасям барута — каза Сирека. П. Стъпов, ЖСН, 75. Той насече дървата и грижливо ги нареди в бараката. Те бяха влажни полугнили дървета, събирани с лодки по устието на Камчия, но все пак вършеха работа. П. Вежинов, ДБ, 46.
ВЪ`РША ж. Диал. 1. Кош за ловене на риба, който се залага във водата (Н. Геров, РБЯ).
2. Островръх кош, с който се похлупва квачка с пилета (Н. Геров, РБЯ).
3. Вид рибарска мрежа (Вл. Георгиев и др., БЕР).
ВЪРША`, -е`ш, мин. св. въ`рхо`х, прич. мин. св. деят. върха`л, върша`л и въ`рхъл, връ`хла, -хло, мн. -хли, несв., прех. Диал. Вършея. Тъй жетвата Дядови Добреви караха до вечерта, и другите дни, докато си поженаха всичките посеви, превезоха си снопето и се прибраха да го вършат в село. П. Тодоров, И I, 99. На` и той — Нейко, е ограбен. Всяка година кара вършачката, а няма риза на гърба си. Върше` за чужда сметка и взима на десет едно, за да пълни джебовете на други. К. Петканов, МЗК, 282. Орач оре равно поле, / .. / Везден оре, Бога моли, / да се роди чисто жито, / .. / да го вършат врани коне. Нар. пес., СбНУ XLI, 413. Нашата земя / лична, та обична, / мощна берекетна; / жнеме и вършеме, / по дваж у година! Нар. пес., СбНУ XLV, 361. върша се страд.
— Друга форма: върха`.
ВЪ`РША`Ч м. Диал. Човек, който вършее. Наредихме всичко, завързах въже на стожера, впрегнах кравата и юнеца, отчупих вършина от дървеника и се провикнах като другите вършачи: — Хайде, Лисо, ейс Бичага! Кр. Григоров, ОНУ, 48. — Защо му са хлебчетата [на орача]. — Да храни орачи, да нагости сеячи, .., работливи вършачи, сладкодумни мливари. Ран Босилек, Р, 102. Те [партизаните] изпращаха свои хора по нашите села било като работници, било като вършачи или търговци. Сл. Трънски, Н, 69.
ВЪРША`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Прил. от вършачка. От улея се сипе златен плод / в чувала на вършачната машина. Ламар, СГ, 61. Вършачен апарат.
ВЪРША`ЧКА ж. Машина за вършеене. Вършачката бучеше е хармана на Сенебирлията. Й. Йовков, ВАХ, 142. Вършачката бълва наситнена слама, а чистото зърно се сипе в чувалите. З. Сребров, МСП, 13. Сутрешната прохлада изчезваше и над ожънатите ниви се спущаше омарата на летния ден. Тук-таме край селата пухтеха с бавен темп мотори на вършачки. Д. Димов, Т, 41.
ВЪРША`ЧКАДЖИЯ, -ията, мн. -ии, м. Разг. Човек, който работи на вършачка. Буля Атанасица си знаеше де да търси Борчо. Колко се молеха на чорбаджията да го вземе да помага на вършачкаджията. Н. Тихолов, ДКД, 40. Нямаха с какво хората да си светнат, .. Газ, необмитена, отпускана само за вършачкаджиите, можеха да им доставят те, .., скъпо и прескъпо. Ст. Даскалов, СД, 261.
ВЪ`РШЕ, мн. няма, ср. Събир. Диал. 1. Най-горните тънки клони, които заедно образуват върха на дърво. Вятърът съскаше из иглистите клони, люшкаше вършето, превиваше младите борове. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 29. И защото ръцете му бяха кървави, посегнах да ги обърша във вършето на една ела. А. Дончев, ВР, 268. Върше липата люлей, — / в сянката счува се шепот сподавен. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 74. Израсъл е зелен явор; вършето му в сине небо, корене му в бял Дунава. Д. Манчев, БЕ I, 111. На сан й се присънило: / чудно дърво чудновато, / връшето му дор до` небо. Нар. пес., СбНУ I, 19-20.
2. Много отсечени от дървото тънки клони заедно; вършина, вършинак. А отстрани и
