отдясно на белия камък стоеше юрушката джамия, прост навес от върше между стъблата на четири бора. А. Дончев, ВР, 94.
ВЪРШЕ`ЕНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от вършея и от вършея се; вършитба. Организирано е едновременно извозване на снопи и вършеене.
ВЪ`РШЕНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от въ`рша и от въ`рша се. „Има толкова за вършене! Като никога съжалявам за миналите грешки!“ А. Наковски, МПП, 130. После семейството ми замина с ешелон в неизвестна посока да се евакуира по-нататък, пък аз исках да се върна в завода за вършене на друга неотложна работа. К. Георгиев, ВБ, 110.
ВЪРШЕ`НЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от върша` и от върша` се; вършеене, върхане. Жетвата беше се свършила и няколко жени .. пренасяха снопите за вършене на харманя. Ив. Вазов, Съч. XVII, 45. — Няма ли да вършеете, Брайко? — Тези дни ще бъде. След отзараншния дъжд какво вършене? А. Каменова, ХГ, 244. Тази вършачка .. може да овършее на ден до 5 000 снопа, работа, ако се върше по първобитния начин на вършенето, би трябвало да ангажира 80 коня и 80 души около тях. БД, 1909, бр. 26, 1.
ВЪРШЕНЯ`К, мн. -ци, м. Събир. Диал. Вършинак. Кирил легна на коравото, но добре настлано легло. Дълго след това домакинът седя на трикракото дървено столче до огнището и подхвърля в него от време на време ту съчки от вършеняк, ту дебели дърва. Т. Харманджиев, КВ, 449. — Къде ги скрихте [пушките]? — Къде не, има на двайсет места. Из трънаци, сечини, под пластове сено, по слами, лозиняци, вършеняци, по слогове, къпинаци — дявол не може да ги намери, ако рече да ги дири. Т. Харманджиев, КВ, 49.
ВЪ`РШЕ`Ц, мн. върховце` и въ`рховци, м. Нар.-поет. Умал. от връх. Кацнала е пъстрокрила птичка / на тополата, на гол вършец. К. Христов, Кр, 27. В задния усоен двор, където / слънчев лъч не може да проникне — / кой би вярвал: в гнилочта, в калта / стрък зелен с вършец покарал никне. Бл. Димитров, Л, 273. Върховце привеждат / крехките елхи. П. Р. Славейков, СК, 138. Израсло дърво високо, / корени са му в синьо море, / вършец му беше в синьо небе. Нар. пес., СбНУ XLIII, 521.
ВЪРШЕ`Я, -е`еш, мин. св. върша`х, несв., прех. 1. Отделям, обикн. с машина, зърното от класовете на житни растения. Божан вършееше и сипваше житото в хамбара си с една трескава алчност и ненаситност. Елин Пелин, Съч. III, 68. Самотни жетвари се трепеха, пречупили кръст. Жънеха само на ръка, с паламарки и сърп. Вършееха с кремъклии дикани, отвяваха насметеното зърно с лопати, дърмони или мрежи. А. Каралийчев, НЗ, 198. На стожера завързано въже, / на въжето привързани три коня .. / Край гумното насядали мъже .. / С камшик конете ратая подгоня. / .. / подгонени вършеят трите коня. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 60. Я не ма давай, майно ле, / на Димитрови синове, / че те са хора работни, / .. / денем си возат, вършеят / нощем си веят и носят. Нар. пес., СбВСт, 453.
2. Прен. Ходя насам-натам бързо, енергично. Пазвантоглувите бюлюци, които от юли насам излизаха поне през ден от крепостта и се врязваха сред войските или обоза на обсадителя, вършееха нагоре-надолу и оставяха след себе си кървава диря — тия бюлюци като по чудо не закачиха стана на Тепеделенлията. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 130. вършея се страд. И сега, в предобедните часове на трудовия юнски ден, от къра се точеха каруци, пълни с люцерна, .. караше се репица, която се вършееше от полевъдите на хармана. Б. Обретенов, С, 198. И наистина, заваляло беше дъжд и не можеше да се вършее. Й. Йовков, АМГ, 153.
◇ Вършея тръни на главата на някого. Разг. Тормозя, измъчвам някого с непрекъснати натяквания, укори, кавги. — Най-много ме е яд мене на наш Теня, гдето стана причина градът ни да се обяви за курортен .. Аз наш Теня има да му вършея тръне на голата глава, ама де да видим. Чудомир, Избр. пр, 206-207.
ВЪРШИ`ЛО, мн. -а, ср. Диал. Харман, гумно. Земи мене, бяла Недо, / — Зела бех та, лудо, / ем си къща немаш, / къща покъщнина, / племно и вършило. Нар. пес., СбНУ IV, 30.
ВЪ`РШИНА ж. 1. Тънък отсечен неокастрен клон. Гюрга самодива се изправя дяволито с клона между двете врати и чака. — Какво си дигнала тази вършина, невясто? П. Тодоров, Събр. пр II, 125. Човекът вървеше бавно, прегърбен под тежестта на голям наръч пръти и вършини, чиито сухи върхари се тътреха по земята. Ст. Загорчинов, ДП, 384-385. Комисарят погледна мълчаливо партизаните, които бързо мъкнеха сухи вършини за кладата. П. Вежинов, ВП, 21.
2. Само ед. Събир. Вършинак (в 1 знач.). По краищата на сечището се издигаха големи купища от вършина. Й. Йовков, Разк. I, 236. Той [Рали] насече вършина, наби коле и обгради двора. П. Тодоров, И I, 134. И той подложи малко суха вършина на Огнянова да седне. Ив. Вазов, Съч. XXII, 160. Докато да сваля раницата, той свърши сто неща: постла суха слама в единия й край, събра и вършина за огън и донесе един каскет прясно изровени картофи за печене. Н. Хайтов, ПП, 105-106.
3. Само ед. Събир. Диал. Отсечени клони с шума, напластени от лятото за храна на добитъка
