грижа и под. за нещо. Рад Лупу упорствуваше да вземе върху себе си всичката отговорност. Ив. Вазов, Съч. XIII, 172. Аз очаквах, че Драгомир ще поеме върху себе си известен дял от несполуката. А. Гуляшки, ЗР, 133. Несполуките често спохождаха нашия дом и от тях най-много страдаше мама. Тя като че ли поемаше върху себе си грижите на всички ни. Г. Белев, ПЕМ, 12. Ние разбираме добре нашия дружинен командир .. Разбираме, че отговорността и работата остават върху нас. Трябваше да се бди. Й. Йовков, Разк. II, 169. // За посочване обекта, по отношение на който се прехвърля или проявява собственост. Тя изобщо не бе изпитвала никога чувство на собственост върху тази вила. Д. Димов, Т, 658. — Прехвърли още днес всичките си имоти върху Мина. Г. Белев, ПЕМ, 54. Собственост върху средствата за производство.
4. За посочване обекта, против който е насочено някакво действие; срещу. Улицата се задръсти, един конен стражар връхлетя върху масата. Г. Караславов, Избр. съч. I, 126. Войната започна. Войските се нахвърлиха върху сръбската граница. К. Петканов, МЗК, 21. От новата си позиция Шишко можеше да стреля върху тях, но се въздържа пак. Д. Димов, Т, 619. Посегателство върху правата на народите. // За посочване на лицето, срещу което се проявява лошо отношение. Често етървите й злорадо се нахвърляха върху нея и говореха с ненавист. Елин Пелин, Съч. III, 21. — Аз не позволявам да изливате яда си върху моите моряци! Д. Добревски, БКН, 59. — Лъжа е това! Клевета е това върху хубавия ми брат. В. Друмев, И, 37. Върху баща ми се хвърляше вина, че е държал оръжия в къщата си. К. Величков, ПССъч. I, 9.
5. За посочване обекта, към който е отправено или съсредоточено някакво действие, при глаголи или глаголни съчетания като: а) Работя, мисля, говоря, разисквам, споря и при съществителни със същото значение; над, за. Работеше усилено върху едно дело, което искаше непременно да спечели. М. Грубешлиева, ПП, 229. Изразът на лицето му говореше, че той размисля върху всяка дума. Гр. Угаров, ПСЗ, 310. Стана дума и за пакостите от вълците, а оттам разговорът премина и върху кучетата. Й. Йовков, Ж 1945, 24. Сичките му приказки бяха се` върху парата. Ил. Блъсков, ПБ II, 11. Няколко минути разговорът се въртеше все върху тазвечершното приключение. Ив. Вазов, Съч. XXII, 32. Често водят спор върху изкуството. △ Работи върху откриване на методи за лекуване на рака. б) Действам, упражнявам влияние, надзор, насилие и под.; на, над. Всеки други в тоя час и в тоя пущинак би уплашил момичето, но Огнянов упражняваше върху него сладко и страшно обаяние. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 187. На съвременния човек дуелите например биха действували потресающе върху изострените нерви. Елин Пелин, Съч. IV, 184. Хубавото време се отрази върху настроението на пътниците. Г. Белев, КВА, 335. Книгите действат възпитателно върху младежта. △ Упражнявам контрол върху детето. △ Оказвам натиск върху общественото мнение. △ Оказвам влияние върху някого. в) Остар. Настоявам, съгласявам се и под. Голям брой депутати настояват върху едно по-голямо намаление заплатите на чиновниците. БД, 1909, бр. 11, 3. Той [дописникът] настоява върху дълга на българите да обичат своето отечество и да залягат за своята просвета. М. Арнаудов, БКД, 145. Той [Априлов] можеше в своите авторитетни настоявания да прави впечатление на човек, който обича да диктува и да се налага. Характерно е в това отношение неговото гръцко окръжно от 1836 до всички български писатели да се съгласят върху въпроса за литературния правопис и език. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 231.
6. За посочване на сума, цена, на основата на която се изчислява друга сума или цената на нещо. Сметнахме го върху тридесят гроша оката. Н. Геров, РБЯ I, 163. Добавъчно възнаграждение върху основната месечна заплата. Данък върху общия доход.
ВЪРХУ`ШКА ж. Привилегирована ръководеща част от общество, класа, организация. В романа на Юго се срещаме вече не с индивидуални, а с масови действия, .. Вземат участие представителите на обществената върхушка от XV столетие: дворяни, свещеници, търговци, съдии и най-после самият Людвиг X. Н. Лилиев, Съч. III, 154. И тук [в Рим] както в стария Изток жреците били част от управляващата върхушка и имали голямо влияние. Ист. V кл, 1980, 182.
— От рус. верху`шка.
ВЪ`РША, -иш, мин. св. -их, несв., прех. 1. Правя нещо, занимавам се с нещо. Старецът си изми ръцете, седна и започнала яде. Той вършеше всичко бавно. Й. Йовков, АМГ, 191. Дона стана — и сама себе си вече не чувствуваше, като че ли друг някой вършеше това, което тя вършеше — стана и отвори сандъка. Д. Талев, И, 427. Когато свърши обеда, той взе салфетката и почна полека и внимателно да я сгъва — нещо, което никога по-рано не беше вършил. Г. Райчев, Избр. съч. II, 168. // Обикн. в съчет. с работа и съгл. опред. — полагам труд, за да направя нещо; работя. Синовете и снахите на Герака, .., гледаха къщата и вършеха полската работа. Елин Пелин, Съч. III, 10. Ния се залавяше с децата на етърва си и вършеше с майчинска грижовност дори и най-грубата работа около тях. Д. Талев, ПК, 108. Цялата къщна работа мама вършеше нощно време .., защото през целия работен
