ВЪЛНОДОБИ`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Който се отнася до вълнодобив. Вълнодобивно предприятие.
ВЪЛНОЛО`М м. Каменна преграда пред пристанище, която го предпазва от морските вълни. Откъм морето духа остър източен вятър и прехвърля над вълнолома пенести, огрени от светлините на фара вълни, които ни карат да изтръпваме. П. Вежинов, ДМ, 3. Вълноломите и малките полуострови по брега окончателно успокояват морските вълни и ги пускат на леки дипли до златистия пясък на плажа. Ив. Мирски, ПДЗ, 159. А там, където започваше дългата каменна стена на вълнолома, лениво се клатушкаха множество малки ладии и яхти. Ал. Бабек, МЕ, 33.
ВЪЛНОЛО`МЕН, -мна, -мно, мн. -мни. Прил. от вълнолом. Висок като планина матрос, изправен на стъпалата на вълноломния фар, .., махаше отчетливо ръце. Д. Добревски, БКН, 26. Първи ден край океана — когато задъхани от / пръските на пяната солена, / онемяхме от възторг, а фарът от вълноломната стена / освети с първия си лъч нашите омагьосано притиснати лица и рамена, / .. / бъди благословен! Е. Багряна, ВС, 76.
ВЪЛНОМЕ`Р м. Мор. Уред за определяне нивото и характера на движението на вълните.
ВЪЛНОНО`СЕН1, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Рядко. От който се получава вълна.
— От Сг. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.
ВЪЛНОНО`СЕН2, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Рядко. Който причинява вълни.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.
ВЪЛНООБРА`ЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. 1. Който е с неравна, нагъната повърхност, подобна на вълни; вълновиден, вълнист, вълноват. От двете страни на шосето се простираше вълнообразна червеникава равнина, засята с тютюн. Д. Димов, Т, 4. Трудно се движим из неравния път, който ту слиза, ту се качва по вълнообразното жълто поле. Л. Стоянов, X, 124. Диканя е далече оттук, зад зелени вълнообразни падини, и не се вижда. Ив. Карановски, Разк. I, 128.
2. Който е с вид на вълни, подобен на вълни; вълновиден. Такова чисто безоблачно небе, накъсано на неравни парчета от широките вълнообразни стрехи, не се е разкривало досега над нея. А. Каменова, ХГ, 237. И останал сам, той отново си спомня за непрежалимия нежен поет с хубавата брада, вълнообразните буйни коси и големите, винаги скръбни очи. М. Кремен, РЯ, 450. Шапката му описвауше една вълнообразна линия във въздуха. Й. Йовков, ПК, 185. Вълнообразни облаци. Вълнообразно движение.
ВЪЛНООБРА`ЗНО. Нареч. от вълнообразен. Един след други се редят хълмове, но те са без скали, без сипеи и трапища, сякаш в първите жизнени тръпки на миросъзданието девственото и често поле само се е нагънало вълнообразно. Й. Йовков, Разк. III, 160. Из ближните ливади, вълнообразно наклонени към речната низина, едва доловимо долетяха гласове на закъснели воловарчета. Ц. Церковски, Съч. III, 9. Широките поли на шапката му бяха извити вълнообразно и висяха надолу. Д. Димов, ОД, 89.
ВЪЛНООБРА`ЗНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Отвл. същ. от вълнообразен. Развитието на спортните постижения в плуването се характеризира със специфична възходяща вълнообразност, в която етапният връх съвпада обикновено с годините на олимпийските игри. НС (превод), 1965, кн. 2, 12.
ВЪЛНУ`ВАМ, -аш, несв., прех. 1. Причинявам вълнообразно движение. Удивителна гледка представят [кашалотите] тези чудовища, кога те със своите движения вълнуват повърхността на морето. С. Бобчев, ПОС (превод), 319. При всичко туй народът изразява тук понякога своето одобрение или неодобрение с един смесен ек, който Омир уподобява на бурни морски вълни или на шума на изкласила нива, бълнувана от силен вятър. Н. Михайловски, РВИ (превод), 66. По гори, по поля / тих вечерник вей; / и треви, и цветя, / вълнува — люлей. Ц. Церковски, Съч. I, 130. Смъртта стои като всевечен страж, / далече впила взор невъзмутим, / и вихърът вълнува нейний плащ / от ярки пламъци и черен дим. Хр. Смирненски, Съч. I, 135.
2. Предизвиквам, възбуждам у някого силни чувства (радост, страх, безпокойство и под.). От десетина дни бяха ни омръзнали вече непрекъснатите и еднообразни учения из безлюдните полета и неочакваният поход в тая чудна нощ ни вълнуваше и радваше. Й. Йовков, Разк. II, 94. Той си спомни баща си, как го водеше за ръка на черква по големите празници, цялата радост и трепет, които го вълнуваха. Елин Пелин, Съч. III, 159-160. Една жила затрепка на слепите му очи — това значеше, че е нервиран и нещо силно, дълбоко го вълнува. Д. Спространов, С, 41-42. Страхът, който постоянно ме вълнуваше, че ще се разкрие виновността ми, не закъсня да се оправдае. К. Величков, ПССъч. I, 63. — Войната, пленът разклатиха нервите му, нарушиха душевното равновесие. Не трябва да го вълнуваме. Г. Стаматов, Разк. I, 94. — Надежди възторжни и тайна боязън / отново вълнуват безсънно сърце. П. К. Яворов, Съч. I, 148. // За събития, обществени проблеми, явления и под. — предизвиквам възбуждение, силно раздвижвам, ангажирам ума, съзнанието на
