с тъмносин клашник, покрит с дълги вълнени реси, .. В това си грубо, вълнесто рухо той приличаше на мечка. Д. Спространов, С, 242. На главата си носеше вълнест калпак, за него беше привързана качулка, която закриваше ушите му. Кр. Григоров, Р, 12.
2. Простонар. Който е с много и гъсти косми; космат. Тия турци бяха левенти, с прав и строен стан, с открити вълнести гърди — юнашко племе. Ив. Вазов, Съч. XII, 127. Мечкарят — нисък, тантурест, босоног и вълнест в лицето циганин, като видя, че около мечката се бяха събрали вече доста много любопитни, издрънка с дайрето… Д. Немиров, КБМ, кн. 3, 132. Оставяме настрана вълнестите му като гора гърди и диво разрошваните му криво засуквани мустаки. П. Р. Славейков, ЦП III (превод), 40.
3. Който прилича на въ`лна. Изпод короната излизаха в безредица бели вълнести, корави косми. Ив. Вазов, Съч. XIV, 11. И пред нея се яви образът на Тъкачев, хубав и желан. Станка като че усещаше по лицето си гъдела на неговите вълнести коси и като че виждаше блясъка на белите му зъби. Г. Караславов, ОХ I, 419. На Гарга баир неусетно се беше появил и се издигаше и ширеше черен вълнест облак. Д. Рачев, СС, 217.
ВЪЛНИ`СТ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е нагънат като вълни, има вид на вълни; вълнообразен, вълноват. От билото на един рид кръгозорът изведнъж се открива на север и изток — а долу, като някакво безкрайно вълнисто плато се разстила къдравият масив на Родопите. К. Константинов, НЗХ, 44. Закрачихме пак през вълнистата оран и обущата ни меко потъваха в рохката пръст. Н. Тихолов, ДКД, 24. Витоша .. мълчаливо издига в един куп вълнисти, гъсто напластени облаци, своето навъсено чело. Иван Вазов, Съч. IX, 188. Тя бе дивно красива и стройна хубавица, .. Златистата буйна коса, вълниста и с тъмни отливи в гънките, .., стигаше до кръстеца. Н. Попфилипов, РЛ, 56.
— Друга (остар.) форма: волни`ст.
ВЪЛНИ`СТО. Нареч. от вълнист; вълнообразно, на вълни. Гледа към сцената и пред очите му е не синята коприна, спусната вълнисто надолу, а самото небе… НА, 1959, бр. 3439, 2.
ВЪ`ЛНИЦА, мн. няма, ж. Умал. от вълна (в 1, 2 и 3 знач.); малко вълна, вълничка. — Хайде, да дадат там нещо — житце ли, царевица ли ще да е, вълница ли. Елин Пелин, Съч. II, 168. Руното вълница, което укриваха от държавата, даваше едно влакно, което му се струваше жилаво като тел. Ст. Даскалов, СЛ, 300.
ВЪ`ЛНИЧКА, мн. няма, ж. Умал. от вълна (в 1, 2 и 3 знач.); малко въ`лна, въ`лница.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВЪЛНИ`ЧКА ж. Умал. от вълна` (в 1 знач.). В гребените на вълничките се ломяха слънчевите лъчи и плетяха сребърна мрежа, сякаш морската повърхност беше покрита с малки, трепкащи аспри. Д. Спространов, С, 98. Скалата беше така издадена, щото езерото сякаш се разливаше изпод самата нея — там се образуваха малки ветрилообразни вълнички, те се разширяваха и разширяваха напред, ставаха големи вълни, пръскаха се на всички посоки чак до безкрая на ширинето. Й. Вълчев, СКН, 354. Класилата ръж слабо зашумя и леко се запреливаха вълнички над нея. Елин Пелин, Съч. II, 88. Лениво гонят се вълнички дребни / и мият песъчливий бряг и с пяна / об-точват го, додето стига взор. К. Христов, ПХ (превод), 67.
ВЪЛНО-. Първа съставна част на сложни думи със значение: който е свързан с обработване на въ`лна, с изработване на вълнени изделия, напр.: вълнопредачница, вълнопроизводство, вълнотекстилен, вълнотъкачен.
ВЪ`ЛНОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Физ. Който се отнася до вълна` (в 6 знач.). Малко по-късно стана ясно, че всички тела на Земята, без никакво изключение, са източници на инфрачервени лъчи, само че с различен вълнов състав и интензитет. В. Врански, МВЛ, 3. Вълновата теория за същността на светлината е издадена от съвременника на Нютон — Хюйгенс. Физ. XI кл, 141. Вълнова антена. Вълнова повърхност. Вълнови свойства. Вълново движение.
ВЪЛНОВА`Т, -а, -о, мн. -и, прил. Вълнист, вълнообразен. Вълновата повърхност.
ВЪЛНОВИ`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Вълнообразен, вълнист, вълноват. Цветът й [на основната лава] е тъмносив или черен (базалтови скали) и когато застине, добива загладена вълновидна повърхност. Хр. Тилев, В, 13. Вълновидна равнина.
ВЪЛНОДА`ЕН, -а`йна, -а`йно, мн. -а`йни, прил. За животно — от който се добива вълна. Вълнодайни овце.
ВЪЛНОДА`ЙНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Количеството вълна, което се получава от овца. Заслужава да се отбележи и голямата вълнодайност на овцете в някои по-добре организирани ферми. ОФ, 1950, бр. 1750, 2. Повишението на вълнодайността и подобряването качеството на вълната при кръстоските е сигурно и не се оспорва от никого. Н. Платиканов, Пр, 1952, кн. 6, 9.
ВЪЛНОДО`БИВ, мн. няма, ж. 1. Добиване на вълна.
2. Количеството на получената вълна. През тази година вълнодобивът от овцете е висок.
