много хора, на обществото. Събитията .. продължаваха да вълнуват още селото. Й. Йовков, Ж 1945, 241. Неговия ум занимаваха социални, общочовешки въпроси, задачи страшни, неразрешими, които вълнуват в нашето време всичките мислещи умове и ги смущават, и ги плашат. Ив. Вазов, Съч. VII, 166-167. Сливенската публика можеше да се запознава без закъснение с всички театрални новости, които вълнуваха столицата, каквито бяха пиесите на Ибсен .., на Горки. К. Константинов, ППГ, 40. Завари в градината цял младежки митинг .. Вълнуваше ги някаква неправда, за която изглежда, сега вземаха решение жестоко да си отмъстят. В. Геновска, СГ, 273. Тук, във Влашко, .., Левски споделя с близки и познати своите мисли и търси почва за идеите, които го вълнуват. Ив. Унджиев, ВЛ, 106.
3. Остар. Подбуждам към размирици, недоволство. Поклонниците на мрачната рутина, .., които лаят непрестанно и обвиняват отделни личности, че уж тие последните вълнували народите и ги цепели на партии — .. — трябва да млъкнат веднъж за сякога. З. Стоянов, ЗБВ I, 437-438. Свирепият Марс ревял като буря, злорадната Ерида вълнувала пълчищата и при туй Зевс хвърлял гръмове от Олимп. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 80. вълнувам се страд. Из тревата и цветята росата лъщеше, нивите леко се вълнуваха от слабия утринен ветрец. Н. Попфилипов, РЛ, 113.
ВЪЛНУ`ВАМ СЕ несв., непрех. 1. Обикн. за водна повърхност — движа се вълнообразно. Там, където се вълнуваше някога Чепинското езеро, сега шумят стройни тополи. А. Каралийчев, ПС I, 190. Фесове, шапки, .., наплъстени едни до други, се движеха, мърдаха, вълнуваха като море. Ив. Вазов, Съч. VII, 157. Тих бял Дунав се вълнува, / весело шуми. Ив. Вазов, Съч. I, 24. Гледал съм често лъките край Искър / с хубава, сочна земя: / Искър край тях се вълнува и плиска, / бели талази шумят. Ив. Бурин, ПТ, 18.
2. Намирам се във възбудено душевно състояние, поради изживяване на силни чувства (щастие, радост, тревога и под.). Душата му след толкова страдания ликуваше и се вълнуваше от нещо хубаво. Елин Пелин, ЯБ, 166. Идеше нов празник .. Тя броеше часовете и се вълнуваше. Дали Вакрил ще дойде пак? Г. Караславов, ОХ I, 404. Тя се вълнуваше само от това, дали парите щяха да стигнат до края на месеца, дали Стефан продължаваше да отслабва, дали Борис щеше да напредне в „Никотиана“ и дали Павел нямаше да изчезне завинаги в необятната и далечна страна. Д. Димов, Т, 70. — Селото сега е друго, кипи, вълнува се. Селянинът сега, знаеш ли, иска да разбере всичко, пита: защо? — и чака отговор. Й. Йовков, ПГ, 137.
— Друга (остар. книж.) форма: волну`вам.
ВЪЛНУ`ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от вълнувам и от вълнувам се. Някога, от някаква необяснима и страшна хала, произлязло силно вълнуване на езерото и всичката му риба била изхвърлена на бреговете. Ив. Вазов, Съч. XV, 69. Той не си даваше сметка за нелепостта на вълнуванията си. Ив. Вазов, Съч. XII, 191. Князовете, благородните, парламентът, народът се хвърлиха във въоръжени бунтувания и в граждански вълнувания, за да избягнат от секирата или от тиранството, с което този Сулла с пурпурова дреха ги беше застрашил. В. Горанов, ЖГС (превод), 35. Сливенският гарнизон, .., преживява опасна морална криза. Причината за вълнуването на духовете сред младото офицерство, .., е терорът, въведен от висши офицери в гарнизона. БД, 1909, бр. 26, 1.
ВЪЛНУ`ВАЩ, -а, -о, мн. -и. Прич. сег. деят. от вълнувам като прил. 1. Който е пълен с вълнение; неспокоен. Между редките клони на младите дъбчета се провиждаше небето — .., мирно и безучастно, сякаш нищо не бе станало под него през вълнуващата нощ. П. Вежинов, НС, 250-251. Можем да си представим вълнуващата среща между Левски и майка му. Ив. Унджиев, ВЛ, 80. Вълнуващо очакване.
2. Който притежава свойството да вълнува. Писателят, който търси тема за един вълнуващ и мощен разказ из живота, може да намери лова си в самия кипеж на живота. Ив. Вазов, Съч. X, 4. В полунощ ще се люшнат камбаните, ще се понесе в пролетния мрак техният вълнуващ ек: — Христос воскресе! Христос воскресе! Дем., 1990, бр. 46-47, 1. Изучаването на жизнения материал основно, на място, за да се създаде истинско, богато, вълнуващо художествено произведение, .., е от еднаква важност и за театъра, и за кинодраматургията, и за музиката, и за приложното изкуство. С, 1955, сн. 3, 147. Вълнуващи мисли.
ВЪЛНЯ`САМ. Вж. вълнясвам.
ВЪЛНЯ`СВАМ, -аш, несв.; вълня`сам, -аш, св., непрех. Диал. Обраствам с косми, вълна, ставам космат. — Ако утре се изтърсим в Жириловка, тя ще си умре от смях, като ме види такъв небръснат. Вълнясал съм като някой поп. А. Каралийчев, НЧ, 72.
ВЪЛНЯ`СВАНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от вълнясвам.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ВЪ`ЛЧА СЕ, -иш се, мин. св. -их се, несв., непрех. 1. За вълчица — раждам вълчета.
2. Прен. Ставам вълк по нрав; овълчвам се.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.
