2. Възбуждение (във 2 знач.). При всички случаи, когато дразнителите в околната среда предизвикват определена положителна реакция от страна на индивида, тази реакция се извършва под влияние на възникналия в мозъчната кора процес възбуждане. Псих. XI кл, 13-14.
3. Физ. За молекула, атом и под. — извеждане от устойчиво състояние. Луминесценция или студено светене се явява при много вещества или смеси от вещества при известно състояние на възбуждане на молекулите им. Тогава те почват да излъчват лъчи с определени и характерни за веществото дължини на вълните в някоя част на видимия спектър. Н. Николов, М, 101.
ВЪЗБУ`ЖДАЩ, -а, -о, мн. -и. Прич. сег. деят. от възбуждам като прил. Който предизвиква, поражда възбуда (в 1 знач.) у някого, който възбужда (в 1 и 2 знач.) някого. Горските пейзажи се подразделят .. на възбуждащи и успокояващи. Е, 1979, бр. 20, 3. Възбуждащи сцени. Възбуждащи подправки.
ВЪЗБУЖДЕ`НИЕ ср. 1. Възбуда (в 1 знач.). В сините му очи почти винаги светеше нервно възбуждение, което звучеше в гласа му, долавяше се и в нетърпеливите му движения. В. Геновска, СГ, 168. През затворените му клепачи засия ярка светлина и той се събуди .. Сънната омая си беше отишла и както често става след кратък, но дълбок сън, умората се замести с остро и зорко възбуждение. Ст. Загорчинов, ДП, 50. Те [войниците] горяха да влязат в бой, да върнат щастието на своята страна и тая мисъл ги хвърляше в особен вид възбуждение и опиянение. Й. Йовков (превод), З, 1937, бр. 5492. — Антони, аз чувам музиката! .. — Да не би да чуваш нещо друго? — попитах аз сдържано. — Не, точно това, което преписвам. Все едно че в главата ми е скрит някакъв малък транзистор. Гледаше ме все тъй със своите прозрачни очи, изпълнени с радостно възбуждение. П. Вежинов, Б, 51. Пламенната реч на Скобелева против немската раса, .., агитацията на военните, участвували в Руско-турската война и които считаха Берлинския договор за едно дело на малодушие и позор, всичко това бе създало в славянофилските кръгове една такава атмосфера на възбуждение, че по едно време Европа почна сериозно да се безпокои за мира. С. Радев, ССБ I, 334.
2. Физиол. Реагиране на живата тъкан (нервна, мускулна, жлезиста и пр.) на дразнения от външната и вътрешната среда. В основата на двигателната координация лежи точното съчетаване на процесите на възбуждение и задържане в централната нервна система при изпълнение на различни, често много сложни двигателни навици. Ив. Мангъров и др., ПГ, 28. Възбуждението и задържането, тяхното разпространение, както и анализът и синтезът, извършващи се в кората на мозъка, са основата на висшата нервна дейност. Анат. VIII кл, 157.
3. Остар. Възбуждане (в 1 знач.). Твърде характеристично за тоя момент бе голямото възбуждение на простата маса против „учените“. С. Радев, ССБ I, 292. В старостта, когато деятелността на нервната система отслабва, то за нейното възбуждение става нужно употреблението на кавето. Знан., 1875, бр. 14, 216.
ВЪЗБУ`НВАМ, -аш, несв.; възбу`ня, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. Възбунтувам. Живей, о моя песен, у всеки вечен странник, / .. / Люби и вси безумци, възбунили земята. Т. Траянов, Съч. III, 55. Астиаговият унук Кир .. възбунил персите против дяда си Астиага. Й. Груев, КВИ (превод), 15. възбунвам се, възбуня се страд.
ВЪЗБУ`НВАМ СЕ несв.; възбу`ня се св., непрех. Остар. Възбунтувам се. Накрая на двете години Веселин му писа, че баща му беше умрял ..; и че царицата беше побягнала със сина си в йедна провинция, която беше тя направила да ся възбуни. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 326-327. Но славата, която добил Марий, възбудила против него завистливите римски велможи, измежду които пръв бил Корнелий Сула, .., който ся прославил, като умирил латинците, .., които се били възбунили против Рим в 91 г. Й. Груев, КВИ (превод), 46-47. Филибенский владика Хрисант чтото направи, друг не е направил .. той, без всяка причина, наклопа българите, че ужкак са ся възбунили. АНГ, 1911, кн. 1, 462. В Атина ся говори явно да ся вси гърци възбунят в турската държава. БДн, 1857, бр. 6, 22.
ВЪЗБУ`НВАНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от възбунвам и от възбунвам се; възбунтуване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВЪЗБУ`НЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от възбуня като прил. Остар. Който се е вдигнал на бунт. И той, .., тоя Аарон, който диреше само покой и книги, се превърна в предводител на възбунен народ, готов да брани свободата си. А. Дончев, СВС, 579. С буря, мълния и грохот възвестете гордий поход / на възбунените роби, на червените вълни! Хр. Смирненски, Съч. I, 80. В истата година (1015) българете във Видин, който беше под гръцка власт, подигнаха ся през пролетта, та изпъдиха гърцкий управител .. Императорът, като чу това, незабавно напада втори път на Видин и покори възбунените българи. Д. Войников, КБИ, 116-117. Правителството на султан Мурад V е направило една нова постъпка за смиряванието на възбунените области. НБ, 1876, бр. 22, 87.
ВЪЗБУ`НЕНО. Остар. Нареч. от възбунен. Но животът наставнишки дръпна
