Page:RBE Tom2.djvu/592
ше, / след нея юнак следеше. / — „Възбирай, Русо, шелие, / че ще я фане росона, / та ще хи падне бойона [боята]“. Нар. пес., СбВСт, 213.
ВЪЗБИ`РАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от възбирам.
ВЪЗБЛАГОДАРЕ`НИЕ ср. Остар. Книж. 1. Удовлетворение. Законът изрече едно общо наказание, което да бъде доста за поправление на погрешките им и за възблагодарение на съдовището. Д. Попов, СбРС (превод), 58. Колкото са разни малките спънки, които за възблагодарение на домородието си трябва да победяваш,.., толкоз по-разновидно и по-често ще бъде благополучието ти, что добиваш. А. Кръстевич, ВПЖ (превод), 51.
2. Удоволствие. „Едно десетаче и двадесе-таче на ден не е нищо“ това чуем всякой ден да казуват .. онези, които пушат. Това ви ся вижда така,., защото никога не сте сторили труд да пресметнете за колко ви става това отровно възблагодарение. Пч, 1871, кн. 2, 22.
3. Благодарност. И тъй естествено беше, че трябваше да занимава вестника в най-върховен степен общото мнение — от което, с радост сърдечна казваме, че приехме от разни страни толкова писмено, колкото и гласно, възблагодаренията на това отгоре. ДЗ, 1868, бр. 43, 159.
ВЪЗБЛАГОДАРЯ`. Вж. възблагодарявам.
ВЪЗБЛАГОДАРЯ`ВАМ, -аш, несв.; възблагодаря, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Остар. Книж. 1. Изказвам благодарност на някого за нещо; благодаря, възблагодаря-вам се. Като се наситих на божията трапеза, аз възблагодарих почтения старец и се наканих да си тръгна. Ив. Вазов, БП, 127-128. Признавам се, че ний възблагода-рихме Бога, когато падна ти в ръцете ни. В. Друмев, И, 20. Селените за сичките тия трудове [учението на децата им] възблаго-даряваха Лулча — те, от тогоз дърво, от оногози прът, посбутаха му една хубава къщица. Ил. Блъсков, ЗК, 45. Ние, от нашия страна, считаме ся за длъжни да възб-лагодарим въобще ония чистонародни лица, наши съотечественици, за възхвалнийт техен пример. ДЗ, 1868, бр. 51, 193.
2. Удовлетворявам, задоволявам. Аз мога да възблагодаря пожеланията и прищевките си, но трябва да пазя мяра. Пч, 1871, кн. 5, 79. За да е угоден [предметът], трябва да забавлява ума с някакви особни удоволствия; а за да бъде любопитен, трябва да възбужда или възблагодарява някоя от нашите лични страсти. Д. Попов, СбРС (превод), 5.
3. Давам някому възнаграждение за нещо; възнаграждавам. Тезей проводи дарове на бога Аполона, за да го възблагодари за победата си. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 135.
ВЪЗБЛАГОДАРЯ`ВАМ СЕ несв.; възблагодаря се св., непрех. Остар. Книж. 1. Изпитвам благодарност, изпълвам се с благодарност. И тъй след туй здрависване сне от врата си туй лъжливо украшение и го преметна на врата на Монтезума, който ся възблагодари толкова много, щото заповяда да донесат от съкровището му най-многоценното нещо, което беше подобно на една връв гердан. П. Кисимов, ОА II (превод), 91-92.
2. Възблагодарявам (в 1 знач.); благодаря. Аз в това време бях превел и отпечатал за в помощ на разноските ни една романска книжка, за която самите романски министри са възблагодариха. X. Гребенаров, ШП, 16.
3. Удовлетворявам се, задоволявам се. Недейте бива като овцете, които се уплаш-ват за една минута, че сетне пак запасват, защото мислят, че може би вълкът се въз-благодарил с една или две овце. БКн, 1859, кн. 2, 198.
— Друга (остар. и диал.) форма: возблагодаря`вам.
ВЪЗБЛАГОДАРЯ`ВАНЕ ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от възблагодарявам и от възблагодарявам се.
ВЪЗБЛЕ`Д, -а, -о, мн. -и, прил. Който е малко блед; възбледен. Когато се говореше за хаджи Пеня, тя ставаше пренесена и лицето й слабо побледняваше. Така възбледа, с извитите вежди над големите тъмносини клепачести очи, тя ставаше още по-хубава. Д. Немиров, Б, 76. След малко ротният командир вече разговаряше с картеча-ря, вглеждаше се внимателно в неговото слабо, възбледо лице, в спокойните му умни очи. П. Вежинов, НС, 59. Патрицият, .., стъписан, усети силата на тоя непознат господар. Усети силата му, не се овладя и се поклони пръв. .. Поклонът дойде вън от него, бе продиктуван от внезапния изблик на възхищение пред странната мъжественост, .., пред строгото, изписано като на икона възбледо лице. Д. Добревски, БИ, 42.
ВЪЗБЛЕ`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Който е малко бледен; възблед.
ВЪЗБЛИ`КВАМ, -аш, несв.; възбли`кна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Индив. Поет. Изведнъж бликвам със сила, проявявам се буйно; избликвам. И вижда той: извил разискрени ръце, / възбликва в миг пожар подземен. Хр. Смирненски, Съч. I, 39. Изтръпнаха от гняв престъпните палати / и Носке многохилядно пълчище прати, / та в кръв да потопи / и угаси зловещий пламък на вулкана, / възбликнал бурно с гръмотевична закана. Хр. Смирненски, ДБД, 29-30.
ВЪЗБЛИ`КВАНЕ ср. Индив. Поет. Отгл. същ. от възбликвам; избликване.
ВЪЗБЛИ`КНА. Вж. възбликвам.
ВЪЗБО`Г нареч. Рядко. Поет. С предл. до, от и др. Много високо, нагоре във висините;
