Тазика китка шарена. / Деня я носи в пазва си; / а ноще туряй въз главе. Христом. ВВ I, 234. Наклала Донка седенки, / наклала и наредила, / .. / въз сяка мома и ерген. Нар. пес., СбВСт, 555. Че стана Стоян, че стана, / че въз кадия отиде. Нар. пес., СбНУ XXVI, 15. Гана из гора вървеше, / из гората въз водата. Нар. пес., СбНУ XLVI, 48.
8. Остар. и диал. За посочване на предмет, о който нещо се подпира, за да стои изправено. Виждаше се разтворената кола и стърчащият на ритлите остен, стълбата, възправена въз стряхата на сайванта. Елин Пелин, Съч. III, 66. Тоягата си възправи въз стената. Т. Влайков, НУ, 1885, кн. 7, 221. Някои мумии са изправени въз стените, а други — паднали или съборени — лежат по земята. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 25.
9. Диал. За означаване, че нещо се прибавя към нещо, дава се в повече; освен, връз. Тогава мога да му говоря [на Евлоги] дано да го предумам да притури още нечто въз определените 150 жълтици. АНГ I, 471. Въз (връз) заплатата той мя благодари и сто гроша. Н. Геров, РБЯ I, 189.
10. Остар. За посочване цената на единица мярка от нещо (обикн. на кг, литър, метър и под.), на основата на която се изчислява цената на определено количество от същото нещо; по, върху. За 163 оки жито колко гроша трябва да ся заплатят въз 4/5 гр. оката? Хр. Данов, ТПЧ, 147. Купени 12 3/5 оки риба за 58 3/5 гроша. Въз колко гроша е заплатена оката? Хр. Данов, ТПЧ, 152.
◇ Въз основа на. Книж. Като се има предвид, на основание на. — Нека я съдят и нека я обесят въз основа на законно издадена присъда. Но да се гаврят с нея… струва ми се, че не мога да го преживея. Д. Ангелов, ЖС, 293. Тя [книгата „Буквар с различни поучения“] е била замислена в кръга на просветения сливенски търговец емигрант Антон Иванович, който е отпускал щедри помощи на училищата в родното си място и на учителите книжовници, които в Братов и другаде са се трудели да изградят българската писменост въз основа на живото родно слово. М. Арнаудов, БКД, 10.
На въз друга страна. Остар. Книж. За посочване на мястото, към което някой, нещо или някакво действие се насочва. „Доде да са очисти мястото им [на авдиритите] от това зло [от жабите], отишли на въз друга страна да живеят.“ Г, 1863, бр. 3, 23. Намерихме го да са изплакува пък той от празниците, че по причина на празниците нашата политическа обсерватория била затворена; та и той не можел да пригледа нищо, затуй и на въз други страни зел да са озърта. Г, 1863, бр. 2, 9.
— Друга (остар. и диал.) форма: воз.
ВЪЗ-. I. Глаголна представка, с която се образуват глаголи със значение: 1. Насочване на действието в посока нагоре, напр.: възвеждам, въздигам, възкачвам се, възлизам, възлитам, възнасям се и др.
2. Извършване на действието върху, отгоре на определен обект, напр.: възсядам, възлягам се, възливам, възлагам, въздействам и др.
3. Започване на действието, напр.: възвирам, възкипявам, възгордявам се, възсиявам и др.
4. Осъществяване на действието, напр.: възпламенявам се, възварявам, възмъжавам, възбунтувам, възвестявам, възцарявам се и др.
5. Осъществяване на действието на изходния глагол в значителна степен, напр.: възхвалявам, възвеличавам, възтържествувам, възликувам и др.
6. Осъществяване на действието в по-слаба степен, напр.: въздържам, възпирам и др.
7. Извършване на действието отново, повторно, напр.: възвръщам, възобновявам, възпроизвеждам, възраждам, възстановявам и др.
II. Именна представка, с която се образуват прилагателни със значение: 1. Който е малко под или малко над обикновените размери или обикновената мярка, напр.: въздълъг, въздебел, възкъс, въздребен, възнисък, възтежък, възлек и др.
2. Който има малко по-слабо наситен цвят от обикновения, напр.: възбял, възбледен, възжълт, въззелен, възрозов, възсив и др.
3. Който има съответното качество, свойство в малко по-слаба или в малко по-силна степен, напр.: възгрозен, възгруб, възглупав, възмек и др.
4. Който се приближава по форма до обикновената представа за дадена форма, напр.: възкръгъл, възкрив, възобъл и др.
— Друга (остар. и диал.) форма: воз-.
ВЪЗА` ж. Диал. Връзка на торба или на престилка; прашка, пращило. Близо до него [Спас Илков] стоеше и го зяпаше в устата Тодор Тюлев, натоварен с грамадна сива торба, която беше привързана на раменете му с широки белезникави възи. Г. Караславов, ОХ I, 360. Ключът на избичката беше завързан за възата на престилката й, никой нямаше право да го пипа без нейно позволение и да влиза в тясното полутъмно подземие. Г. Караславов, Тат., 196.
ВЪЗБЕ`ЛИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от възбял. — За износа нареждайте възбелички [череши]. Дорде пристигнат в чуждата страна, по пътя ще узреят. Кр. Григоров, ПЧ, 128.
ВЪЗБЕРА`. Вж. възбирам.
ВЪЗБИ`РАМ, -аш, несв.; възбера`, -е`ш, мин. св. възбра`х, св., прех. Диал. Събирам. Фустана хи [на Йосинка] е копринен, / сама си му го възбира / да бъде льосно Асаня. Нар. пес., СбВСт, 200. Русо въз роса вървеше,
